Мисля, че Ливърпул на Юрген Клоп е по-добър от тима с който спечелих Шампионската лига през 2005-та. Ние просто постигнахме това, за което бяхме отишли на финала, а после се заговори за чудо.
Аз обаче разполагах с бюджетът от едва 20 млн. паунда, докато сега Ливърпул е страшно скъп отбор. След мен на Анфийлд се похарчиха страшно много пари.
Всеки говори, че тима е зависим от Мохамед Салах, но аз не мисля така, защото е добре балансиран. Мо има много добър сезон, но всеки от триото в атаката на Ливърпул може да вкарва голове.
В центъра също имат трима играчи, които могат да вкарат, така че не всичко зависи от Салах. Всички говореха за слабата отбрана и видяхте какви пари се пръснаха за защитниците.
Разликата между Висшата лига и всички останали турнири е в интензивността на срещите. От друга страна, Реал Мадрид има голям опит и добри играчи, така че ще бъде доста интересно.
Ливърпул както обикновено ще играе с много страст и енергия, ще упражнява натиск и ще разчита на контраатаката. Но този път срещу тях е отбор с много качествени футболисти и опит в подобни ситуации.
Въпреки всичко, смятам че Ливърпул може да победи, въпреки че в подобни срещи дори и една грешка може да струва скъпо. В повечето случаи печели този, който се справи по-добре с напрежението.
Навремето Милан беше най-добрият отбор в Европа и ние бяхме аутсайдери, сега положението е същото. На терена обаче бяхме по-добри от тях и ги победихме.
Тази емоционална победа влезе във в фолклора на Анфийлд и промени живота ми. Смятам, че същото ще се случи и с Юрген Клоп ако спечели финала в Киев. Сега е просто идол за феновете, но може да се превърне в нещо по-голямо.
През 2005-та всичко се обърка през първото полувреме, но когато видяхме феновете да пеят химна на Ливърпул, въпреки че губихме с 3:0, беше нещо велико, което ни вдъхнови.
Хората все още говорят, че сме били късметлии, но това важи най-вече за по-ранните етапи на турнира, когато победихме Челси, Ювентус и Байер Леверкузен.
Във финала играчите ми просто свършиха страхотна работа през втората част, защото имаха вярата, че могат да обърнат нещата в наша полза.
Дори при дузпите бяхме свършили перфектно работата си и знаехме къде ще бият играчите им предварително. Така че не е само късмет, просто се справихме добре.
Мачът започна нещастно с контузията на Хари Кюъл и трябваше да се променя цялата тактика. Късмета ни беше до там, че вкарахме головете си за няколко минути.
Но бяхме много по-добри от Милан в допълнителното време и имахме контрол в мача през второто полувреме. И разбира се, имахме и Стиви Джи.
Шаби Алонсо и Диди Хаман бяха играчи с опит и класа, но и останалите дадоха всичко от себе си. Не може да се каже, че в Ливърпул е липсвало баланс. Отборният дух, енергията и бързината в момента е начинът и стилът на игра на отбора.
Сегашният отбор също има добър баланс, но триото в атака може да направи разликата. Ние не разполагахме с подобно качество в офанзивната част. Имахме обаче Стивън Джерард, който можеше да играе за трима.