Най-великият вратар в историята на Ливърпул – Рей Клемънс, си припомни как преди 40 години в Рим е направил спасяването на живота си.
„Като си помисли човек е изумително, че от този мач са минали 40 години, защото спомените ми са все още съвсем пресни.
Ливърпул кацна в Рим с огромно разочарование от загубения финала в ФА Къп. Все пак трябва да признаем, че Манчестър Юнайтед игра по-добре от нас и заслужено спечели.
След като излязохме на стадиона в Рим обаче видяхме 20 000 фена на Ливърпул. Това беше нещо фантастично и непостижимо за времето си.
Бяха съобщили, че ще ни подкрепят 10 хиляди и всички бяхме учудени, че феновете са два пъти повече.
Половината стадиона беше в червено, но това не бяха само фенове от Мерсийсайд, а от цял свят. Те искаха да присъстват на първия финал на Ливърпул за Купата на Европейските Шампиони.
Преди мача играчите се спогледахме в съблекалнята и си казахме:“Как можем да загубим пред толкова наши фенове? Трябва да излезем и да победим.“
Имахме известно психологическо предимство, тъй като на финала за Купата на УЕФА четири години по-рано бяхме побеждавали Борусия Мьонхенгладбах.
Знаехме, че те са много добър отбор с фантастични играчи. Имаха Ули Щилике и Алън Симонсен и други изключителни футболисти, така че трябваше да бъдем по-добри от тях, ако искаме победата.
Знаехме, че можем да се справим, защото това беше начинът, по който бяхме възпитани от Бил Шенкли и Боб Пейсли.
Ливърпул поведе в 28-та минута чрез Тери Макдермът, но Алън Симонсен изравни в седмата минута на във второто полувреме.
Точно след това направих най-важното спасяване в кариерата си. Всеки вратар прави фантастични спасявания, но има такива, с които се печелят мачове.
Винаги когато са ме питали, кое е най-доброто ми спасяване, отговарям че е точно това.
Това което направих беше най-грандиозното, тъй като бе 1:1. Щилике проби и остана сам срещу мен. А аз за щастие просто направих това, което направих през цялата си кариера и не позволих топката да навести мрежата.
След това продължахме и спечелихме мача. Няколко минути по-късно, Томи Смит подаде на Фил Нийл и той отбеляза победното попадение.
Но все пак, ако Щилике беше вкарал преди това, можеше да последваме съдбата от финала в ФА Къп от предишната събота. Кой знае да Ливърпул би могъл да обърне резултата,“ завършва Рей Клемънс.