Рик Пери за трансферната политика на Ливърпул

Трудно ми е да коментирам спецификата, защото аз не участвам в преговорите за Рахим Стърлинг, но преговорите между играч и клуб никога не са били лесна работа.

Ситуацията  в съвременния футбол е такава, че те стават все по-трудни и по-трудни, но Ливърпул трябва да има по-реалистична преценка и да даде надежда на играча, че той наистина се намира в голям клуб.

Ако Рахим Стърлинг пак откаже, трябва да е наясно, че никой не е по-голям от Ливърпул.

Когато аз бях в клуба, загубих Стив Макманамън и Майкъл Оуен, но сега вече има изисквания за бройка от млади английски таланти и на Анфийлд, трябва да се опитат да отговарят на правилата.

Не се знае дали Ман.Сити и Челси не търсят попълване на редиците си с английски играчи, освен това не трябва да се забравя и за Мадрид и Барселона, които всяка година търсят топ таланти.

Аз не бих си позволил на този етап от кариерата на Рахим Стърлинг, да му плащам заплата от 150 000 на седмица, защото е недоказан играч.

Мисля, че подобни изгряващи звезди, трябва да договарят възнагражденията си всяка година, защото е прекалено рисковано да подпишеш договор с играч на тази възраст за период от четири или пет години.

На 20-години, без да си спечелил нищо със сигурност не заслужаваш тази заплата, освен това той има договор с Ливърпул за още две години.

Ливърпул е много критикуван за това, че твърде бавно се справя с договорите и мисля доста по-належащо е да се подпише договор с Джордан Хендерсън, на който му остават само 13-месеца.

Когато бяха млади Майкъл Оуен, Стивън Джерард и Джейми Карагър, ние им предлагахме нови договори всяка година с малко увеличение.

Те обаче не спираха да се развиват и усъвършенстват и ние се чувствахме длъжни да ги възнаградим за труда им.

Политиката на Ливърпул беше такава, но сега живота се промени, както и останалите клубове промениха трансферната си политика.

Мисля, че Ливърпул не само може, но и се конкурира успешно на трансферния пазар с останалите топ отбори и факта, че похарчихме повече пари от Челси и Сити през последните сезони го доказват.

Собствениците на Ливърпул са умни хора, освен това правилата на финансовия ФеърПлей започват да оказват влияние и клубовете стават все по-равнопоставени.

Вече не може да има случаи като с Роман Абрамович, когато пристигна в Челси и на клубовете не е позволено да купят 11-те най-добри играча в света.

Съвсем друг е въпроса, че Ливърпул харчи по-голямата част от трансферния си бюджет за ненужни и непотребни футболисти, вместо да си осигури топ играчи.