Бившият изпълнителен директор на Ливърпул - Рик Пери разкри в детайли по продажбата на колебливите Дубайци от Dubai International Capital (DIC) и как Дейвид Мурс в крайна сметка си е стиснал ръцете с Джордж Жилет и Том Хикс.

„В същото време в Челси пристигна Роман Абрамович, а Ливърпул имаше нужда от повече приходи и по-голям стадион. Дейвид Мурс се убеди, че няма финансовите възможности и бяха необходими нови инвестиции, затова се реши да продаде клуба.

Винаги съм смятал, че Дубайци са правилните хора, защото бях ходил там и знаех има богати хора големи фенове на Ливърпул. Всеки който е посещавал Дубай виждаше промените и как за нула време построиха цял нов град и знаят как да печелят.

Имахме контакт с доста хора по продажбата на Ливърпул, които твърдяха, че могат да ни издържат по-добре от шейховете, но се оказа, че не могат и само сме си губели времето.

За първи път се срещнахме с DIC в Истанбул, но триумфа на Ливърпул в Шампионската лига през 2005 г., което възбуди интереса на хората от Близкия изток. Близък мой приятел поиска билет за финала за човек, който работи за DIC.

Осигурих му билет и започнахме преговори с Дубайци. Та идваха и си тръгваха 18 месеца с обяснението, че имат и други ангажименти, но необходимостта от финанси през януарският трансферен прозорец на 2007 и напредъка по изграждане на нов стадион, означаваше че Ливърпул има нужда от по-бърза сделка.

DIC се колебаеха твърде дълго, въпреки че Ливърпул беше приел тяхната оферта в началото на 2006 г. Казахме им че наближава трансферен прозорец и стадиона има нужда от закупуване на стомана, така че всичко трябваше да бъде подписано до 31 декември.

След като направиха всички финансови проверки за 18 месеца, така и не се рушиха на сделка и пропуснахме януарския трансферен прозорец и се изложихме пред стоманопроизводителите, защото не отпуснаха обещаните 10 милиона паунда.

Бордът на директорите на Ливърпул бе много разочарован, след като видя, че DIC не действаше с необходимото темпо и имаше доста критики към DIC. Това наложи Дейвид Мурс да отпуска нови пари за покупката на Дирк Кайт.

Като взехме в предвид темповете на преговорите с Дубайци и готовността им да инвестират в Ливърпул, започнахме да мислим, че не са най-подходящите хора за клуба.

Въпросителните върху сделката се трупаха с всеки изминал ден и в края на краищата винаги Дейвид Мурс бе принуден да бърка в собствения си джоб за трансфери.

Така, въпреки че бордът на Ливърпул първоначално бе отхвърлил офертата на Джордж Жилет, той се върна с по-добра оферта и съобщи, че има нов много богат партньор – Том Хикс.

Те декларираха, че имат достъпно пари за играчи и поемат ангажимент към изграждането на нов стадиона. Всички решиха, че Дубайци са имали предостатъчно време, макар че Дейвид Мурс не искаше да се отказва от сделка с DIC.

Той беше мажоритарен и държеше, след като си е стиснал ръцете с хората от Дубай, държи на думата си и не иска да се ангажира с друг. Мнението на останалите шефове обаче надделя и загърбихме сделката с DIC, които се опитваха да изнудват Ливърпул.

На следващата сутрин отидох е тях и той се обади на боса им Самир Ал Ансари, за да го информира че е пропуснал срока и гледаме към алтернативна сделка.

Ако Самир имаше желание, можеше да се качи на следващия самолет, за да довърши договора. Вместо това той заяви, че ако не се обади до 17:00, DIC оттегля ангажиментите си към Ливърпул.

Това ядоса Давид Мурс и той му заяви, че никой не може да изнудва Ливърпул и да си прави реклама с името на клуба, като пуска блъфове в Телеграф.

Съвсем разбираемо, проблемите с Дубайци тикнаха Ливърпул в ръцете на Джордж Жилет и Том Хикс, защото арабите действаха в пълно противоречие с това, което се бихме договорели.

Чух истории, че сме открили Джордж Жилет и Том Хикс в Гугъл, което е просто нелепо, защото разговаряхме с тях в продължение на месеци преди случката. Нашите адвокати и финансови консултанти, направиха пълна проверка на финансите им и получихме гаранции, че са надеждни.

В същото време получихме и оферта от тайландския премиер Таксин Шинаватра и Стив Морган, но ни отне само няколко часа да осъзнаем, че това не са реални и надеждни оферти и предложението на Хикс и Жилет е по-добро за клуба.

Разбира се двамата американци са използвали заем от банките, за да финансират сделката, с надежда за бъдещи печалби от продажбата на клуба и забъркаха Ливърпул в ужасна бъркотия.

Без съмнение, Хикс и Жилет са класически пример, как не трябва футболен клуб да се изкупува чрез заеми. Но ние нямаше как да оценим ситуацията тогава, защото не разполагахме с тази информация.

Всички дълбоко съжалявахме за решението да продадем Ливърпул на Хикс и Жилет, но вярвам, че ако DIC беше придобил контрола над клуба, щеше да е също толкова пагубно.“