Постижението на Джейми Карагър от 737 мача за Ливърпул е просто страхотно, освен това той спечели почти всички трофеи, но аз помня дебюта му и как никой не очакваше да постигне толкова много.
Той е просто невероятен по отношение на дисциплината си и в това да играе на много позиции, освен това винаги е поставял Ливърпул на първо място и трябва да бъде силно аплодиран за това.
През годините Кара игра, като десен бек, ляв бек, централен защитник и полузащитник, като винаги е вършил работата си отлично.
Дори мисля, че който не е свикнал да играеш с Джейми, той може го изплаши, защото крещи на съотборниците си и ги напътства, но това просто си е в характера му.
Кара дори като дете не се страхуваше от никого и ако Джон Барнс или Йън Ръш сбъркаха някъде, той винаги имаше какво да им каже и къде бъркат.
И двамата с Кара като малки сме били от Евертън, но винаги сме излизали за победа срещу тях и не сме се притеснявали или крили този факт.
Джейми Карагър винаги казва на футболистите в съблекалнията какво трябва да правят и показва грешките им.
Кара е местно момче, което просто искаше да играе футбол и го направи на най-високо ниво в продължение на 17-години.
А да играеш в един от най-големите клубове в света толкова дълго време и да поддържаш това топ ниво не е никак лесно.
Аз знам, че той със сигурност ще липсва много на Ливърпул и ще минат година – две докато клуба преболедува липсата му.