Роби Фаулър: Стивън Джерард е най-добрият играч на Ливърпул

Спомням си ясно Стивън Джерард, като момче в младежкия отбор на Ливърпул. По-възрастен съм с пет години, но знаех повече за него, отколкото за повечето футболисти от първия тим, защото поддържах връзка с по-младите играчи.

Винаги правихме практически мач в петък според предстоящия противник и няколко от младежите допълваха бройката.

В един такъв мач той повали на земята Пол Инс, който полудя. В края на краищата футбола е битка и му казах да спре да пищи като малко дете.

Стиви стоеше безкомпромисен до него, но с това бързо печели уважението на всички в отбора, дори в тази крехка възраст и всяка тренировка беше готов за битки.

След тренировки обаче хлапето нямаше общо с това безстрашие, което се виждаше по време на мач и си дадохме сметка, че е много специален.

Всички треньори на младежките формации казваха, че е много добър, а Стив Хейуей го повтаряше всеки ден, но в първия отбор бързо се отхвърлят подобни приказки.

Все пак се видя, че са били прави, защото Стиви Джи от самото начало ни накара да се дадем сметка, че е класа, дори да не бяхме чували за него.

За мен, той е най-великият играч на Ливърпул и не мисля, че казвайки го обиждам Кени Далглиш, защото съм прекарал много време с него и знам какво означава да си футболист от световна класа.

Виждал съм на терена, колко е добър Стивън Джерард и как сам печелеше мачовете за Ливърпул през годините, без да има лукса на Кени да е заобиколен от топ играчи.

Хората казват, че той е халф и не могат да се сравняват, но е през годините той игра на почти всяка позиция, с изключение на вратарския пост. Но се обзалагам, че и там щеше да се справи добре.

Той се открояваше над всички свои съиграчи и не случайно наскоро стана петият най-добър голмайстор в историята на Ливърпул, въпреки че играе в центъра на терена.

Единствените имена пред него останаха легендарните ни централни нападатели, но пък изпревари няколко от нападателите, включително и мен.

За мен бе абсолютно удоволствие, че точно той го направи, защото сега хората ще го виждат и в листата на голмайсторите рекордьори на Ливърпул, а моето име ще бъде между това на Стивън Джерард и Кени Далглиш.

Какво по-хубаво от това да се между двамата най-велики играча носели екипа на Ливърпул, а както са тръгнали нещата и начина по който играчите бягат от Анфийлд толкова бързо, мисля че скоро няма кой да заплаши този своеобразен топ пет от голмайстори.

Другото, което си заслужава да се спомене е неговата лоялност към клуба, защото в днешно време изглежда футболистите преследват повече парите.

Стивън Джерард има главната заслуга за всеки трофеи който спечели Ливърпул през последните години, а той отхвърли всички оферти за трансфер, защото да спечели трофей с любимият си клуб означава много повече, от това да го направи с друг.

Той е роден победител и съм много горд, че ми е бил съотборник и приятел. Това наистина е краят на една ера за Ливърпул и знам, че да се сбогува с Анфийлд, ще бъде изключително емоционално за него и всеки човек, свързан с клуба.