Изминаха 20 години, откакто последният мохикан от „Boot Room Boys“ напусна Анфийлд. Но неговият огромен принос към Ливърпул е описан в новата книга на Питър Хутън. След като прекратява кариерата си на играч, Рой Евънс е поканен от Боб Пейсли за асистент-мениджър. Той служи вярно и на Джо Феган, Кени Далглиш и Греъм Сунес, преди да поеме Ливърпул като мениджър през 1994 г.

„След пристигането на Бил Шенкли през 1959 г., той превръща помещението на Анфийлд в място за срещи между него и треньорите.

Събира там Боб Пейсли, Джо Фегйън и Рони Моран и казва: „Искам от всички вас, упорита работа, отдаденост и лоялност.

Рой Евънс е наистина сред най-великите личности в Ливърпул. Той бе последният оцелял от „Boot Room Boys“.

На 26 спира с футбола и става треньор. Веднага започва да печели титлата след титлата с резервите и Боб Пейсли го превръща в неразделна част от „Boot Room“.

Рой Евънс блестящо вниква в простичкият начин на работа, че в Ливърпул всичко опира до лоялност.

Просто е уникално и не мисля, че някога ще съществува отново подобна братска групичка.

Там всеки даваше своя принос, но каквото и да беше казано в тази стая си оставаше между присъстващите.

Без значение дали има разногласия, всичко си оставаше между тези стени и никога не се появиха течове.

За митологията на „Boot Room“ говори случката, как при едно от посещенията на Елтън Джон на Анфийлд е бил притеснен да влезе вътре с думите: „По-нервен съм да вляза тук, отколкото пред 100 000 на концерт.

По времето на Геъм Сунес до някъде се разруши „Boot Room“, но всъщност вината не беше негова.

От Висшата лига започнаха да искат от клубовете повече медийни изяви, а Сунес просто се опита да бъде в крак с изискванията и модата.

Не случайно Рой Евънс посочи, че „Boot Room“ не е само въпрос на тухли и хоросан, а за хората, които я създадоха.

За периода като мениджър на Рой съм чувал доста несправедливи неща, като например, че е бил доста мек, затова футболистите са били недисциплинирани. Все пак тогава се постави етикета „Спайс Бойс“ на играчите.

Но той едва ли щеше да остане само с една спечелена купа и третите си места във Висшата лига, ако не се опитваше да върне стабилността в тима след Греъм Сунес.

Веднага след като пое поста върна „Boot Room“ и гордостта в отбора. Наложи децата от академията, а със Стив Макманаман и Роби Фаулър, Ливърпул заигра фантастичен футбол.

След Кени Далглиш, отбора никога след това не е бил толкова близо до титлата, освен при Рой. Така, че басните за прекалено мекия Евънс и дисциплинираният Алекс Фъргюсън, бяха преувеличени.

Играчите на Юнайтед, също излизаха в събота вечер по баровете. А отборът на Ливърпул, който спечели всичко възможно през седемдесетте и осемдесетте години, не излизаше от кръчмите.

Просто някои от играчите на подведоха Рой Евънс. Рони Моран например, наричаше Стан Колимор мъглата.

Колимор често закъсняваше за тренировки и Рони Моран го питаше: Какво стана този път? Мъглата в тунела ли те забави?

Рой Евънс беше провален от „грандиозния“ план на собствениците на Ливърпул заявявайки, че тимът ще бъде ръководен от двама мениджъри и му натресоха Жерар Улие.

Експериментът им продължи само четири месеца, преди Евънс да си тръгне със сълзи в очите, защото бе поставен в невъзможно положение, слаб лидер да ръководи отбора.

Той напусна от лоялност. Рой обичаше толкова много Ливърпул и би направил всичко, за да му помогне.

Улие и Евънс се бяха разбрали, че когато се купуват или освобождават играчи, ще решяват заедно, но това така и не се случи. Всичко се решаваше еднолично от Жерар Улие.

Това просто разби сърцето на Рой Евънс и той напусна Ливърпул, а духът на „Boot Room“ умря в този миг.

Вторият ключов фактор за неуспехите ни, след 1990-та е напускането на главният скаут Джеф Дъстнман.

Той бе човекът довел в Ливърпул всички велики играчи след 67-ма. Емлин Хюз, Рей Клемънс, Кевин Кийгън, Фил Нийл, Йън Ръш………

Той беше освободен поради здравословни проблеми, но синът му разкри, че няма проблеми освен болки в гърба.

Когато Греъм Сунес разбра, че е освободен от Ливърпул веднага го взе в Рейнджърс и работиха заедно пет години с огромен успех.

Всеки, който е гледал великият отбор на Крал Кени и знае каква великолепна игра показваше се е питал, как е възможно да се откриват подобни футболисти за свежа кръв.

Така, че за мен ако бяха позволили на Джеф да продължи да прави селекцията, можеше да изгради още един велик тим.

Чак сега под ръководството на Юрген Клоп чувстваме, че някак си нещата се нареждат и се прави селекция с мисъл.

Нагледахме на разни самозванци след Рой, които живееха в паралелна реалност и се опитваха да ни пробутват поредното лайно за лакомство,“ завършва автора..