Рой Евънс е роден на 4 октомври 1948 г. в Англия. Футболист на Ливърпул преминал през треньорския щаб, за да стигна до мениджърския пост на Анфийлд. Рой Евънс е защитник на Ливърпул през 1960-70-те години, като през 1973 г. преминава в Американския Филаделфия.

След това мениджърът на Ливърпул - Бил Шенкли вижда потенциал в него и му предлага да опита треньорската кариера. Така Рой Евънс започва като треньор при Шенкли, които са се пенсионира през 1974 г. за да бъде наследен от помощника си Боб Пейсли.

Когато пък Пейсли се пенсионира през 1983 г., неговият асистент Джо Фейгън заема мястото на мениджъра в Ливърпул. Фейгън се оттегля след два сезона, за да бъде наследен от Кени Далглиш, като играещ-мениджър, а Рой Евънс става негов асистент.

На 28 януари 1994 г., Греъм Сунес напусна поста мениджър на Ливърпул, след шокиращо отпадане от Бристъл Сити в ФА Къп и Рой Евънс поема поста.

Ливърпул се намира в средата на класирането на Висшата лига и той ги изкачва до 8-то място до края на сезона. Евънс наследява странен отбор от Сунес, загубил шампионският си манталитет.

Четири години след напускането на Кени Далглиш, Сунес е продал всички качествени играчи и е хвърлил огромни средства в скъпи чуждестранни попълнения. С назначението на Евънс всички се надяват да върне идеологията на Ливърпул, сериозно отслабена от радикалните промени на Греъм Сунес.

Като човек от старата гвардия през сезон 1994-95 г. Евънс купува защитника Фил Баб, както и младото крило Марк Кенеди. Дава шанс да играят в първия отбор на Ливърпул на младите Стив Mакманаман, Джейми Реднап и Роби Фаулър, който по онова време са сред най-горещите и перспективни играчи в Английския футбол.

Те пасват идеално до утвърдените играчи Джон Барнс, Марк Райт и Йън Ръш и тази смес от млади и утвърдени футболисти дава резултат. Ливърпул завършва на четвърто място във Висшата лига с 74 точки и триумфира в Карлинг Къп, побеждавайки Болтън на финала с 2:1 с два гола Mакманамън, печелейки турнира за пети рекорден път.

През лятото на 1995 г., Рой Eвънс чупи Британския рекорд плащайки осем милиона паунда за нападателя на Нотингам Форест Стан Колимор.

Много от специалистите са убедени, че Ливърпул ще спечели титла във Висшата лига, особено като се има в предвид, че Манчестър Юнайтед се разделят с трима от ключовите си играчи и изненадващо залагат на млади играчи.

Въпреки че в началото на сезона Ливърпул изглеждаше като претендент за титлата след Коледа в битката остават Нюкасъл и Ман.Юнайтед, като накрая Юнайтед печели титлата, а мърсисайдци остават на трето място. Пътя им към титлата спира, след шокираща загуба през април от Ковънтри.

Ливърпул стига и да финала за ФА Къп, но и там губи от Манчестър Юнайтед с късен гол на Ерик Кантона. А за младия отбор на Евънс остава да играят за КНК през следващия сезон 1996-97. През следващата кампания, Ливърпул се изкачването от 4-то на 3-то място в класирането събирайки 71 точки.

Рой Еванс укрепва още отбора си, като привлича и креативния халф Патрик Бергер, но до края на сезона всички говорят за новата 17-годишна звезда Майкъл Оуен, който показва огромен потенциал и в малкото изиграни мачове на Анфийлд.

Ливърпул е начело на Висшата лига до края на януари, като играе изключително атрактивен футбол и води с пет точки разлика, но в крайна сметка завършва зле сезона, на четвърто място на седем точки след Ман.Юнайтед.

Европейското приключение завършва на полу-финалите, като отбора губи от Пари Сен Жермен. Отбора събира 68 точки, което е с 3 по малко от предната година и пресата обвинява играчите в липса на дисциплина. Всички наричат отбора на Евънс „Spice Boys за начина им на живот извън терена.

В последния мач от сезона Ливърпул не успява да победи Шефилд Уензди, а Майки Оуен удря греда в края. При победа, тимът на Рой Евънс би завършил на второ място и щеше да получи възможността да играе в Шампионската лига.

Стан Колимор е продаден на Астън Вила след лошия сезон, но Евънс не пожела да хвърли Майкъл Оуен в битките на първия отбор.

През лятото в Ливърпул пристигат Пол Инс и легендарния германски нападател Карлхайнц Ридле, от който се очаква да партнира на Роби Фаулър.

Ливърпул отново е сочен за фаворит за титлата през сезон 1997-98, но контузия на Роби Фаулър, през по-голямата част на сезона пречи на отбора да разгърне потенциала си.

Майкъл Оуен избухва на сцената с 18 гола в 36 мача във Висшата лига. Въпреки това отбора събира 3 точки по-малко от предходния сезон, остава 3-ти и трябва да се задоволи с участие в Купата на УЕФА.

През 1998 г. помощник треньора Рони Моран се пенсионира и на негово място е назначен Жерар Улие. Но в действителност е решено, Улие да бъде мениджър на Ливърпул заедно с Евънс. Това задкулисно споразумение кара Рой Еванс да подаде оставка още през ноември и да напусне Ливърпул със сълзи на очи.

Когато Рой Евънс поема поста на Анфийлд от Греъм Сунес през 1994 г. отбора е в състояние на свободно падане. В първия си пълен сезон 1994-95 Ливърпул завършва 4-ти с 74 точки и тогава изглежда, сякаш Евънс успешно е спрял упадъка от режима на Сунес и славните дни скоро ще се завърнат на Анфийлд.

През ноември 2004 г., когато бившият нападател на Ливърпул - Джон Toшак е назначен като мениджър на Уелс и кани Рой Евънс за негов асистент.