Рони Уилън: Бих се радвал отново да играя срещу Юнайтед

Ливърпул и Манчестър Юнайтед не са в най-добро състояние, но какво повече можем да искаме от мач помежду им в Европа.

Когато аз играех за Ливърпул, шумът на излизане от тунела на Анфийлд или Олд Трафорд беше невероятен.

Може да си бил заспал в съблекалнята, но след като стъпиш на терена те удря адреналинът.

Още от старта на мача знаеш, че трябва да се раздаваш. Интензивността в дербита беше невероятна и още преди срещата се чувстваш готов. Няма начин да не дадеш 100 процента от себе си.

Почти преди всеки мач аз бяха като болен, но когато играхме срещу Юнайтед беше много по-зле.

Изпадах в нервна криза, като в същото време приливах от енергия. Винаги ми се налагаше да излизам от нас, за да бъде далеч от семейството си. Исках да бъда сам и да се подготвя.

Това беше епоха, когато бяхме като на бойно поле. Греъм Сунес и Брайън Робсън изпитваха ярост и свирепост, като по трибуните.

След всяко дерби напускахме терена в синини. Имаше ритане и мъжка битка, не като сега, ако вземеш топката да те оставят да пробягаш целия терен.

След мача обаче сядахме с Брайън Робсън и Франк Стейпълтън на по питие. Това беше най-доброто нещо от дербито, че си нямахме зъб и случващото се на терена си оставаше там.

Робо никога не отказваше да седнем на по чашка, което бе знак, че е топ играч от най-висока класа, макар че целият беше в синини и го болеше.

След като се посмеем в кръчмата, стигахме да извода, че за да ни боли вината е изцяло наша, защото сме се измъкнали от противника и сме допуснали да ни ритат.

Аз съм наясно какво е заложено на карта в този мач, но най-специалното в него е атмосферата.

Бях в Ливърпул достатъчно дълго, за да осъзная какво означава този мач за всички свързани с клуба. Не мога да я дочакам, без значение, че няма да участвам.

Не ми пука особено, че може да класира единият отбор в Шампионската лига, просто мача е исторически.

Това дерби ражда идоли и всеки, който играе в тези следващите два мача ще го разбере.

Те бяха отборът, който исках да победя най-силно, а това прави мача специален. Може би загубата от Юнайтед ужасяваше, но знаеш, че ако спечелиш винаги се чувстваш много добре.