След победата на Ливърпул над Челси, се отвори шанс пред Мърсисайдци да сложат край на сухия си период без трофей от 2006 година насам. 

Кени Далглиш знае, че това е прекалено дълго време, без трофей за Ливърпул и смята да промени статуквото, след като клубът все още е рекордьор със седемте си титли в турнира, а самият Крал взе участие, като играч в четири последователни спечелили финала 1981-1984.

След прекрасната победа в четвъртфиналният сблъсък на „Стамфорд Бридж“, ето и спомените на някои от футболистите помогнали за спечелването им.

1 април – 1981 г. „Вила Парк“ Ливърпул 2-1 Уест Хям: Състав: Клеменс; Нийл Томпсън, Хансен, A. Кенеди, Кейс, МаКдермът, Лий, Р. Кенеди Ръш, Далглиш    Голмайстори: Далглиш, Хансен.

Фил Томпсън си припомня мача: „……….Това беше първият път, когато Ливърпул спечели Купата на лигата, но ние почти загубиха трофея, същата нощ на пътя за вкъщи от „Вила Парк“.

Купата беше около треньора и всички водихме разговори, къде ще ходим да празнуваме, след добрата победа. На следващата сутрин получих обаждане от Питър Робинсън, главен изпълнителен директор, който ме питаше къде трофея.

Казах му, че е бил в автобуса. „Да, знам, но го няма“ отговори той. Водачът на автобуса е беше преместил на задната седалка, защото ходил в депото в Сейнт Хелънс, за почистване!

Що се отнася до играта, няколко неща се открояват и помня от тази нощ. Ливърпул игра брилянтно, но Йън Ръш бе звезда на мача, въпреки че той не вкара,  беше фантастичен и бе избран за играч на мача…………………”

13 март, 1982 г. „Уембли“, Ливърпул – Тотнъм – 3:1   Състав: Гробелар, Нийл, Томпсън, Лауренсън, Кенеди, МаКдермът, Лий, Сунес, Уилън, Ръш, Далглиш. Голмайстори: Рони Уилън 2, Йън Ръш

Рони Уилън си припомня мача: “………..Не можах да спя през цялата нощ преди мача, но си спомням, че сънувах по едно време, че вкарвам победния гол – трябва да е имало някои логика в това!

Беше първата ми изява на „Уембли“ и бе огромен тест за мен. Тотнъм имаха велики играчи, като Глен Ходъл, Мики Хазард и Ози Ардилес.

Те изглеждаха така, сякаш ще спечелят мача през цялото време. Аз бях изцеден тотално към края и голяма заслуга имаше и Рей Клеменс, който отрази  изстрели към края на мача, но играхме по-силно в допълнителното време.

Аз бях направо на седмото небе, след второто ми попадение и изтичах през лекоатлетическа писта, за да се прегръщам и празнувам с феновете на Ливърпул.

Само като се сетих, колко дълъг път ме чака да се върна пак на терена, пребледнях и едва го направих. Това бе магически ден за Ливърпул, след победа над силния Тотнъм и специален ден за мен, защото бе първия ми медал спечелен в клуба……………”

26 март, 1983 г. „Уембли“ Ливърпул – Манчестър Юнайтед – 2:1  Състав: Гробелар, Нийл, Хансен, Лауренсън, A Кенеди, Джонсън, Сунес, Лий, Уилън, Ръш, Далглиш. Голмайстори: A Кенеди, Уилън

Алън Кенеди си припомня мача: „…………..Аз бях с норвежкия клон на Фен Клуба на Ливърпул предната седмица и те търсиха снимка с гола ми от мача.

Имаше снимки на всички играчи на Ливърпул, без моя. За мача си спомням, че стана фантастичен мач между два силни отбора.

Надиграхме ги в допълнителното време и грабнахме трофея, защото Рони Уилън вкара фантастичен гол.

Бяхме спечелили купата и в  предишните две години и това почти бе станал нашият турнир. Греъм Сунес дори настояваше да се даде трофея лично на Боб Пейсли, тъй като той се оттегли в края на сезона и, че с този жест ще се отдаде почит на една легенда……………“

28 март, 1984 “Мейн Роуд” – Ливърпул – Евертън – 1:0  (преиграване)   Състав: Гробелар, Нийл, Хансен, Лауренсън, A Кенеди, Джонсън, Сунес, Лий, Уилън, Ръш, Далглиш. Голмайстор: Сунес

Греъм Сунес си спомня за мача: „………….Това беше голямо събитие за град Ливърпул, защото имаше два отбора на финала. Това означаваше много за всички футболни фенове в града.

Имахме голям късмет, след като не паднахме в първата среща и завършихме реми с Евертън. Някой дори обвиняваха Алън Хансен, че е играл с ръка в мача и се водеше дебат в града по случая.

Преиграването бе намусен мач, но за мен бе запомнящ се, защото аз вкарах гола и победихме. Помня, че бях с гръб към вратата, но се обърнах и стрелях към Невил Саутъл и топката влезна. Когато ни даваха трофея се беше наредил между мен и Брус Гробелар, но всичко мина забавно………………”

2 април, 1995 година „Уембли“ Ливърпул – Болтън – 2:1 Състав: Джеймс, Скейлс, Ръдок, Баб, Джоунс, Барнс, Реднап, Макманаман, Бьорнеби, Ръш, Фаулър. Голмайстор: Макманаман 2

Стив Макманаман си спомня мача: “…………Никой в Ливърпул не се взема несериозно, докато не спечели трофеи и имахме огромно желание да вдигнем Купата на Лигата през онази година.

Ние бяхме нов отбор и всеки чувстваше, че е наложително да завършим сезона с трофей. Това бе финал, който винаги ще помня, но няма нищо общо с това, че аз вкарах головете.

Ако бях играл добре, но в крайна сметка бяхме загубили, представянето ми нямаше да означава нищо. Да, моите голове бяха важни в този ден, но също толкова важно бе и летящото спасяване на Дейвид Джеймс, което направи в последната минута на мача и запази резултата………………”

25 февруари – 2001 година “Милениъм Стейдиъм” Ливърпул – Бирмингам Сити 1:1 (5-4 след дузпи) Състав: Вестервелд, Бабел, Хийпия, Аншо, Карагър, Джерард, Бисчан, Хаман, Смицер; Хески, Фаулър.  Голмайстор: Фаулър

Джейми Карагър си спомня мача: „………….Хората постоянно ми припомнят в тренировките за шпагата, който направих в този мач, но тогава играехме с правилото внезапна смърт и аз просто нямах нерви.

Баща ми пропуснал момента. Той напуснал мястото си, защото също нямал нерви да гледа. Беше труден мач, но се борихме и заслужихме трофея.

Това беше първият ми трофей с Ливърпул и се превърна в катализатор за нас, защото в последствие спечелихме купата Требъл. Жерар Улие ни каза да  помним как спечелихме мача и ни призова да го използвате като вдъхновение в следващите финали и ние го направихме………………..“

2 март 2003 година “Милениъм Стейдиъм” Ливърпул – Манчестър Юнайтед – 2:0 Състав: Дудек, Карагър, Хийпия, Аншо, Рийзе, Джерард, Мърфи, Хаман, Диуф, Хески, Оуен. Голмайстори: Джерард, Оуен

Дани Мърфи си спомня мача: „……………Бих пропуснал финала през 2001 година поради контузия, но все пак получих медал за победата.

Жерар Улие каза, че заслужавам, тъй като аз помогнах на Ливърпул да прескочи предишните кръгове от турнира.

Не бяхме горещия фаворит, както бе срещу Бирмингам през 2001 година. През 2003 година никой не ни даваше шанс за успех. Юнайтед летяха и Сър Алекс Фъргюсън вече беше създал негов печеливш отбор.

Той също разбира се изказа, че нямаме никакви шансове, нещо което не се случи. Но беше нормално изказване, тъй като той се изправя срещу традиционен съперник като Ливърпул.

Той избра най-добрите си играчи, но Ливърпул игра с голяма дисциплина и бяхме добре организирани, очакващи да ни се отвори шанс за гол.

Помня, че дори покрива на “Милениъм Стейдиъм” бе затворен, а втория гола на Майкъл Оуен обърка Манчестър и осигури победа за Ливърпул………………….”