Стан Колимор: Юрген Клоп има какво да научи от историята на Ливърпул

Всеки отбор гонещ успехи има нужда от баланс, но кой каквото си ще да говори, за да спечелиш шампионската титла ти трябва стабилна защита. Ливърпул не е имал добра защита откакто Рафа Бенитес разби тази линия на Анфийлд.

Когато Роби Фаулър и аз водехме атаката на Ливърпул, вкарвахме много. Дори ако трябва да бъда точен имаме един сезон със 72 гола във Висшата лига.

Това беше с 30 гола повече от Анди Коул и Ерик Кантона, които бяха водещата реализаторска двойка за Манчестър Юнайтед, но отбора финишира с титлата през 96 и 97-ма година.

Ливърпул през тези два сезона завърши трети и четвърти и това е по простата причина, че сър Алекс Фъргюсън Юнайтед имаше страхотен вратар и страхотни защитници.

Ние в Ливърпул имахме много по-добри опции в атака от тях, отколкото в защита, но най-вероятно трябва да се върнем до ерата на Кени Далглиш, за да открием класа в отбрана.

По негово време Ливърпул беше страхотен отзад и затова се изкачи до върха. Докато при Жерар Улие и Рафа Бенитес нивото спадна до средното.

След това се разчиташе се главно на Майкъл Оуен, Стивън Джерард, Фернандо Торес или Луис Суарес да решават мачовете ни.

Периода при Брендън Роджърс дори не заслужава да се коментира, докато сега при Юрген Клопп уж сме страховити в атака, но в центъра и защита сме трагични.

Дори не е нужно да си специалист, за да видиш това. Но щом си тръгнал за титлата, трябва да имаш балансиран състав, а това ще си проличи на Анфийлд при посещението на Манчестър Юнайтед.

Жозе Моуриньо може страхотно да програмира и създаде отбор способен да се бори за трофей, като винаги започва от защитата си. Минава през центъра на терена и чак тогава мисли за атаката.

Изглежда това му носи успех и сега работи по същия начин. Антонио Конте процедира по същия начин, докато в Ливърпул винаги се почва на обратното.

Нападателите на Юрген Клоп се намират в ситуация, в която трябва да вкарат поне два-три гола, за да има шанс отбора да се добере до една или три точки.

Статистиката ни казва, че отборите, които печелят титлата допускат средно между 0.82 и 0.92 гола, докато този сезон Ливърпул вече надскача 1.7 гола на мач.

Така че няма място за повече клатушкане. Надявам се още през януарския трансферен прозорец да се вземат мерки и да се купят поне двама защитника от класа.

Не знам до колко Юрген Клоп е запознат с историята на Ливърпул, но рецепта за успехите през 70-те и 80-те години на Анфийлд бяха с помощта на отбраната.

Да напред имахме Кени Далглиш, Кевин Кийгън и Йън Ръш, но зад тях играеха сепер-талантливи футболисти като Греъм Сунес и Тери Макдермът.

В защита имахме Алан Хансен, Фил Томпсън, Фил Нийл, Марк Лаурънсън и Стив Никъл, така че както казах балансът винаги е от ключово значение.

Точно това е една от причините днес да почитаме Крал Кени, като слагаме името му на трибуната. Той успя да спечели титли не само като играч, а и като мениджър.

Да не говорим за начинът, по който ръководеше и представляваше клуба около трудните времена на трагедията Хилсбъроу.

Той е от малкото хора от различна, звездна класа и не заслужаваше да го подминават и при раздаването на рицарските звания на хората във футбола.