- Как се чувстваш след като обяви, че напускаш Ливърпул?

- Малко странно, но няма да лъжа, че през последните 24 часа аз и семейството ми сме много емоционални. Все пак има още шест месеца до тогава и ще се опитам да постигна нещо преди да напусна Ливърпул. След това ще има достатъчно време за сълзи. Направих нещо трудно, които никога не мислех, че ще ми се наложи и затова ми е малко странно.

- Какво ти минаваше през ума за това важно решение?

- Първо за семейството, после за себе си и клуба. Трябваше да реша което е най-доброто за всички заинтересовани страни. Реалността е, че през лятото ще бъда на 35, а сам в Ливърпул от осем годишен. Винаги съм знаел, че ще дойде ден, когато трябва да се сложи край на това и ще бъде едно емоционално решение за мен, защото обичам клуба. Всеки ще си направи изводите, но за мен може би е точното време да опитам нещо по-различно. През целия си живот съм живял само в града, а сега за кратко ще опитам нещо различно. Разбира се много се надявам да имам възможност да се върна.

- Имало ли е момент на колебание?

- Да, разбира се. Имаше много подобни моменти, но в крайна сметка взех решението и мисля, че ключът към това бе разговора ми с Брендън Роджърс. Той ме накараха да сложа край на кариерата си в Ливърпул, след като заяви, че няма да разчита на мен и е време да започне да намалява изявите ми за отбора, а аз съм достатъчно умен, за да осъзная, че най-правилното нещо е да напусна. Беше много болезнен разговор и ключов момент и няма да тръгна да лъжа. Бях един от стълбовете на отбора много дълго време, но този разговор ме накара да напусна. Приемам го и ще продължа да давам всичко от себе си до края на сезона, без значение дали съм в игра или топла пейката на Анфийлд.

- Не ти ли се стори много грубо това?

- Знаех, че този ден ще дойде, все пак съм човек, а не робот. Вече не съм на 24, въпреки че много ми се иска.Ако Брендън Роджърс беше дошъл тогава щяхме да водим разговори колко много трофея можем да спечелим заедно, но истината е, че той дойде на Анфийлд, когато бях на 32.

- Как приеха новината в семейството, че напускаш Ливърпул?

- Най-трудно ми беше да кажа на момичетата, въпреки че те не са големи футболни фенки и се вълнуват от момичешки неща в живота. Все пак да им кажа, че баща им няма да играе повече за Ливърпул бе доста трудно.

- Все пак ще имаш ново невероятно приключение със семейство на ново място….

- Да, разбира се, но за мен е важно да завърша сезона силно и да се опитам да постигна нещо с Ливърпул. Трябва да зарадваме феновете, защото изживяха трудни шест месеца и ще продължавам да се боря до последния съдийски сигнал. Ще съм радостен ако успеем да спечелим трофей и класираме отбора в топ четири.

- Как реагираха твоите съотборници?

- Мисля, че бяха шокирани, но аз не съм искал да се получи така. Съобщих новината след мача с Лестър, защото аз не исках да им повлияе. Но животът продължава и най-нормално продължаваме да работим. Казаха какво мислят за мен и беше трогателно, но сме големи мъже и имаме работа за вършене.

- Предположи ли какви ще са реакциите на феновете?

- Посланията в мая подкрепа които получих от феновете, играчите и медиите бяха много емоционални и аз съм и много благодарен. Това бе много емоционално, но аз трябва да бъда силен, като спра да мисля за това, защото съм тук още шест месеца, а това е много важен период за Ливърпул.

- Чете ли реакциите на хората по медиите?

- Не. В момента нямам време, само отговорих на съобщенията, но ми беше трудно. Не осъзнавах, че ще бъде толкова голяма новина. Най-важните хора за Ливърпул са привържениците и те са ключът към всеки успех на футболния клуб. Аз съм късметлия, че играя пред най-добрите фенове в света.

- За теб се говори като за легенда на Ливърпул, знаеш нали?

- Това е голямо ласкателство, но аз смятам, че Ливърпул е имал и други велики играчи. Семейството ми е сред големите фенове и подкрепихме клуба от дълго време, като ще продължим да го правим вечно. Но да бъда избран за един сред легендарните играчи е брилянтно, особено за баща ми и брат ми.

- Ливърпул е голяма час от живота ти, но и ти си част от живота на феновете!

- Да винаги съм бил във фантастични отношения с тях и връзката ни е силна. Аз съм един от най-щастливите хора в света, че имам тяхната подкрепа.

- Стивън Джерард и Ливърпул вървят ръка за ръка. Каза, че искаш да се върнеш един ден и каква ще е следващата стъпка?

- Да имам такава надежда. Бих се радвал да се върна и да продължа да служа на клуба и да помогна, ако съм желан. Но независимо от това, винаги ще бъда фен на Ливърпул. Всеки който е бил част от този велик клуб за толкова дълго време е допринесъл с нещо е искал да продължи и в бъдеще. Не бих се върнал само защото съм Стивън Джерард, а само ако имам капацитета да помогна. Ако бъда поканен от хората управляващи клуба и намерят роля за мен, разбира се, че ще откликна, както казвате, Ливърпул е голяма част от живота ми и няма как да откажа.

- Знам, че ни би казвал къде ще играеш, но феновете ще искат да знаят за решението?

- Съобщих новината сега, защото не исках да плъзнат слухове и истории във вестниците около бъдещето ми и това къде ще ходя. Брендън Роджърс и съотборниците ми ще бъдат изложени на многобройни въпроси от медиите и това ще ги разсейва. Аз не мисля, че винаги съм се отнасял с нужното уважение към хора и искам същото към мен. Мога да кажа на привържениците ни, че ще играя в Америка, но все още не знам в кой отбор. След като направя своя избор, веднага ще направя съобщение, но сега трябва да забравят за Стивън Джерард за малко, защото искам да завърша кариерата си в Ливърпул с трофей.

- Не мисля, че феновете ще забравят някога Стивън Джерард, но какъв е сценария ти за трофей?

- Мисля, че е реалистично да завършим в топ четири, но за мен винаги е било много по важно да спечелим трофей и да получа медал. Това се помни от хората, а не че си бил четвърти. Ливърпул е точно това за всички фенове, защото в историята на всеки клуб става дума за успехи и трофеи, не че си завършил четвърти. В деня, в който направи дебюта си за Ливърпул, усетих напрежението и отговорността на раменете си. А това бе, че тима трябва да продължи да трупа трофеи и да ги добавя към прекрасната клубна история. Живях с тази мисъл толкова дълго, че ми е трудно да се променя през последните шест месеца и ще направя всичко възможно да добавя още една или две купи във витрината на Анфийлд.

- Когато изпразниш шкафчето си на Мелууд, как ще се чувстваш?

- В момента не знам, но съм сигурен, че ще ми бъде тежко, както се чувствам през последните 24 часа. Но аз съм много горд от кариерата си в Ливърпул и се надявам да успея да напиша още няколко славни страници в историята на отбора до края на сезона. Предполагам, че последния мач ще бъде истинско мъчение за мен, защото ми и много трудно да кажа сбогом. Все пак се надявам да е довиждане, а не сбогом.