След 17 години в Ливърпул 708 мача и 184 гола, съботния мач срещу Кристъл Палас, ще бъде предпоследната среща на Стивън Джерард на Анфийлд.
„Да се поява за последен път пред КОП-а и да сбогувам с Анфийлд, ще бъде много емоционално за мен и семейството ми, но съм сигурен, че ще бъде така и за всички фенове на Ливърпул.
Ще бъде странно, но ще се опитам да играя на ниво и се надявам, че мога да зарадвам феновете с добра игра и още една победа.
Така всички ще можем да се насладим на добро изпращане в този труден за мен ден, за който се опитвам да не мисля много.
Всеки говори за това, но аз искам просто да остана фокусиран върху оставащите два мача, които трябва да спечелим.
След това ще има достатъчно време, за се отдам на сантименталните моменти и да бъда емоционален, тъй като се страхувам, че ще покаже твърде много емоция.
Тъжно ми е, че времето ми изтече и знам, че това ще ми липсва страшно много, защото дойдох когато бях на осем.
Остана ми само един мач на Анфийлд, в който ще се сбогувам с нашите фенове и дано имам сили да се представя подобаващо в последните две срещи, защото винаги съм се опитал да го правя.
Това, което хората не разбират е, че за местно момче е много по-трудно да пробие като играч.
Израснах и е играх заедно с Роби Фаулър и Кара и много пъти сме говорели за трудния момент да напусна Ливърпул, като и двамата заявиха, че съм прав.
Дори Джейми каза, че съм се задържал на Анфийлд твърде дълго, се две думи ми показа вратата.
Знам, че бих могъл да отида при Жозе Моуриньо в Челси, Интер или Реал Мадрид, както и Сър Алекс Фъргюсън на два пъти ме убеждаваше да се преместя при него, дори Байерн Мюнхен ме искаха през 2012-та.
Но аз просто винаги съм имал връзка и съм обичал Ливърпул и феновете и това не ми позволи да напусна.
Когато играеш за семейството и приятелите си искаш да постигаш успехи и да печелиш трофеи, за да ги споделиш с тях, като не играеш просто за лична слава.
В Америка ме очаква ново приключение и ново предизвикателство, след като бях в центъра на вниманието в Ливърпул цели 17 години.
Време да се отдам малко и на семейството си, но макар да не съм ходил все още в Лос Анджелис, чувам добри неща за отбора.
Отивам до място, където семейството ми ще си почине, а след това ще се наслаждавам на мачовете там.
Не обичам да се готвя за мач цяла седмица, а през уйкенда мениджърът да ми каже, че е взел решението да не играя и след като това се промени на Анфийлд, мисля че взех правилното решение.
Нещата в Ливърпул се промениха за мен и смятам, че е точното време да напусна.
Много се изписа дали ще се върна като мениджър на Анфийлд, но аз смятам, че за да се случи, трябва да бъда достатъчно добър за тази роля, не просто да заемам поста и да се излагам.
На ясно съм, че да бъдеш мениджър на Ливърпул е може би най-трудното нещо на света и докато не се уверя, че съм достатъчно добър, не бих се съгласил да поема отбора.
Ако имам подобен шанс в бъдеще и се почувствам готов, че мога да допринеса за подобряването на отбора, със сигурност ще се завърна и дори говорих за това с Том Уорнър,“ завършва Стиви Джи.