ТРАНСФЕРИ
Много от играчите на Ливърпул идваха при мен да се оплакват от Рафа. Общо взето доста от тях бяха против него и не искаха да играят за него, въпреки че беше добре подготвен тактически.
Той не успява да създава специална връзка с футболистите си и предпочитам Моуриньо да води Ливърпул, защото Жозе е идеален за поста на Анфийлд.
Феновете на Ливърпул щяха да го обичат и обожават безумно, защото щеше да постигне невероятни успехи ако бе застанал начело на отбора, тъй като играчите го обичат и са готови да умрат за него.
Говорил съм много пъти с него и, той винаги ми е изказвал своето дълбоко уважение към феновете на Ливърпул, докато проблема при Рафа е, че много от футболистите не са щастливи да играе за него.
Освен това Рафа Бенитес винаги прави глупави трансфери, като например да изгони Шаби Алонсо в Реал Мадрид.
Той постъпи умно като го привлече, както и Фернандо Торес, защото двамата са сред най-добрите ни трансфери, но после постъпи глупаво, като го продаде.
Беше катастрофа да се разделим с Алонсо само за 30 милиона, защото се отрази на играта ни и само виждате какво постигна с Реал и Байерн, след като напусна Ливърпул.
Разбира се, че обвинявам Рафа изцяло за загубата на Шаби Алонсо, защото той обичаше Ливърпул и никога нямаше да напусне отбора. Можеше все още да играем заедно на Анфийлд.
Ливърпул загуби шест – седем повече от специални играча, като Алонсо, Торес, Суарес и през цялото време купуваше ужасяващо некадърни футболисти, които направиха отбора тромав и слаб, неспособен да се бори за титлата.
Кени Далглиш доведе Луис Суарес, който винаги се бори за топката и не спира да тича, освен това вкарваше много голове, защото имаше вроден талант, но в крайна сметка, това че сме слаби го накара да си тръгне.
С Фернандо Торес положението бе същото, макар че ме караше да се чувствам непобедим, знаех, че рано или късно ще напусне отбора.
Аз не съм играч №10, но при престоя си Фернандо ми помогна да се превърне в идеален играч на този пост и изиграх най-добрият си сезон.
Може би ако бях по-млад същото щеше да се получи и с Луис Суарес, защото той също се открояваше с таланта си и може би щяхме да сформираме феноменален тандем.
В последния ми сезон, Брендън Роджърс дойде при мен в Мелууд и заяви, че тъй като нито един топ играч не иска да играе при него мисли да привлече Марио Балотели и ме попита дали това е хазартен ход.
Моята реакция веднага беше: „ДА“, защото въпреки, че не бях срещал Балотели, съм чувал всички истории за разправиите му с Жозе Моуриньо, който ми го описа като „неуправляем“ играч.
Казах на Брендън, че е качествен играч, който се представя в зависимост от настроението и, че въпреки добрият му дебют срещу Тотнъм, се сбъдна прогнозата ми и Ливърпул не получи нищо от трансфера.
Роджърс усети моите резерви към Балотели, но започна да бръщолеви глупости от сорта, че си заслужавал риска, защото осъзнавал, че това ще бъде последната му възможност в кариерата да играе и блесни в голям клуб и го привлече.
Напомних му за грешката още в първата ни тренировка, когато каза на Марио, че трябва да се връща при всеки корнер, след като заяви на Брендън – „Аз не мога да правя подобни неща.“
Помислих си: „Ти си един от най-силните мъже, които съм виждал, а не можеш да се пребориш за една висока топка при корнер. какъв си ти по дяволите?“
Разбира се Брендън Роджърс се направи на корав и му каза, че дори да не може сега ще започни да се учи и това бе първият конфликт между двамата още в първите часове след трансфера.
Държанието му беше много лошо, макар че аз не съм имал търкания с него и се разбирахме добре, Жозе Моуриньо отново се оказа прав, когато ми каза, че Балотели е неуправляем и никога няма да разкрие големия си талант.
СЛЕДВАЩ МАЧ
