Стивън Джерард успокоявал майката на Джордан Хендерсън

Джордан Хендерсън ………………

Когато пристигнах в Ливърпул, макар че бях млад знаех, че ще бъде много трудно. Но обичам да тествам възможностите си и знаех, че на Анфийлд ще стана по-добър. Да,  отне ми малко време, но мисля че се справих прилично.

След Пристигането на Брендън Роджърс, Ливърпул се превърна в мрачно и неприятно място за мен. Това беше труден период, в който не знаех дали ще остана на Анфийлд. Всеки знае, че Брендън ме предлагаше на Фулъм, като разменна монета за някакъв си Клинт Демпси.

Когато ми го съобщи въобще не ми хареса и не исках да ходя там. Чувствах, че имам какво да дам на Ливърпул. Разбира се, никой не знае какво го очаква в бъдеще, но категорично отказах да ходя във Фулъм.

Беше труден момент от живота ме, който никога няма да забравя. Аз обаче го използвах като допълнителна мотивация за постигне на успехи с Ливърпул. Още нося онзи ден в себе си. Но трябваше да докажа на мениджъра, че в крайна сметка заслужавам да бъда в отбора.

Помня, че се подготвяхме се за мача с Хартс в Лига Европа, когато в хотела се почука на вратата ми и ми бе казано, че Брендън Роджърс иска да говори с мен. Отказах и му заявих, че ще направя всичко възможно, да стана част от отбора.

Исках да остана в Ливърпул и да докажа на всички, че грешат за мен. В крайна сметка успях и това ме направи по-силен и мъдър. Това ме накара наистина ги ценя подобни трудни моменти, защото имаш нужда от неуспехи и трудности, за да станеш по-силен и да докажеш на хората, че грешат.

Стивън Джерард ………………

Винаги съм бил убеден в таланта на Джордон Хендерсън, дори когато Брендън Роджърс искаше да го продаде на Фулъм, затова намирах по няколко утешителни думи в това тежко време за моя съотборник.

Имаше доста скептицизъм у феновете и разни псевдоспециалисти, дали Хендо ще се справи на Анфийлд. Не му помогнаха особено коментарите и сравненията с мен, така че бе нормално майка му Лиз да има притеснения си за сина си.

Тъй като бях капитан на Ливърпул ми сподели, че е малко отнесен.Трансферът от 20 млн. паунда се оказа твърде голям товар за него, но аз бях убеден, че ще се справи с натиска и я успокоих, защото клубът е привлякъл талантлив играч, който ще ме наследи.

Знаех, че ще се оправи и в бъдеще ще се превърне в решаваща и важна част от отбора и с радост му предадох капитанската лента, когато заминах за Галакси, но си останахме добри приятели.