Стивън Джерард е роден на 30 май 1980 в Уистън, Ливърпул, Мачове за Ливърпул: 709, Голове за Ливърпул: 184, Дебют: 29 ноември 1998, Ливърпул – Блекбърн 2:0, Първи гол: 5 декември 1999, Ливърпул – Шефилд У 4:1, Гол номер 100: 1 октомври 2008, Ливърпул - ПСВ Айндховен 3:1, Най-много голове в един сезон: 23 (2005-06)

Стиви Джи е 2 пъти носител на ФА къп (2001, 2006), 2 пъти носител на Купата на лигата (2001, 2003), Печели Шампионската лига (2005), Печели Купата на УЕФА (2001),, Печели Суперкупата на Европа (2005), 2 пъти носител на Къмюнити шийлд (2001, 2006), Играч на годината в Англия (2005-06), Млад играч на годината в Англия (2000-01)

Стивън Джерард е Английски национал и капитан на Ливърпул ФК, като е в клубната академия от 8 годишна възраст.

Не е трудно да бъде забелязан неговия невероятен талант и треньорският щаб бързо разбира, че скоро на Анфийлд Роуд ще се появи нова движеща сила в лицето на местно момче, което носи във вените си традициите на любимия тим.

Стиви Джи ( както го наричат феновете) се появява за пръв път на терена през 1998 в мач срещу Блекбърн (0:2), влизайки като резерва през втората част.

Пълния му дебют е срещу Селта Виго в дубой от турнира за Купата на УЕФА, а за пръв път поразява чужда врата на 05.12.1999 чрез брилянтен гол срещу Шефийлд Уензди.

След многобройните му добри изяви не само като гениален футболист, а и като чудесен водач и лидер, бившият треньор на Ливърпул, Жерар Улие решава да му повери капитанската лента.

Стивън Джерард облича нова фланелка (с номер 8, заменил предишния му – 17) и сякаш става още по-добър на терена.

Неговият върхов момент е през 2005 година,когато печели наградата за МVP и извежда своя Ливърпул до отличието в Шампионската лига след знаменит обрат над Милан (от 0-3 до 3-3 и победа на Ливърпул на дузпи).

На финалът той отбелязва 1-вия гол за обрата и е в основата на успеха през целия турнир.

Стивън Джерард е обявен за 2-рия най-велик футболист на Ливърпул (след Кени Далглиш) което показва колко обичан и уважаван е той в града си. Неговото име е синоним на постоянство, борба и непримиримост…

На Ливърпул предстои домакински мач на „Анфийлд„, а в предишните три срещи Копа вижда загуби от Дарби, Тотнъм и Лийдс. Мениджърът Жерар Улие има нужда от ново вдъхновение. И ето какво вижда на една тренировка.

В двустранна игра тинейджърът Стивън Джерард играе срещу звездата Пол Инс, преследва го по цялото игрище, печели всяка топка и успява с всеки шпагат.

„Това е краят ти, Инси!“, шеговито подвиква тогава Роби Фаулър. Без да предполага колко е прав. Защото това наистина се оказа последния сезон на на „Анфийлд“ за Пол, който отстъпи на Джерард ролята си в Ливърпул и националния отбор на Англия.

Това е и тренировката, след която Улие решава, че моментът да даде шанс на местното момче, за което треньорите от Академията на Ливърпул Стив Хайуей, Дейв Шанън и Хю Макоули непрестанно му говорят.

Два дни по-късно, на 29 ноември, Джерард става от резервната скамейка минута преди края, за да замени Вегард Хегем като десен бек. Само колкото да достави ужасно неточно центриране от фланга и да бъде смъмрен сърдито от… Пол Инс.

Все пак Улие е видял достатъчно ентусиазъм и енергия, за да му даде шанс и за титулярна изява седмица по-късно. На 5 декември той излиза от първата минута и отново е десен бек срещу Тотнъм, давайки възможност на Улие да премести Хегем в полузащитата, която включва още Бергер, Инс и… Джейми Карагър.

Позицията на Стивън означава, че ще играе срещу Давид Жинола, който в края на същия този сезон печели наградата за футболист на годината.

Джерард не крие, че французинът буквално го разнищил на терена, инспирирайки победата с 2:1 на „шпорите“. В нито един от онези два дни не се ражда звездата, но това наистина е началото на легендата.

Не са много играчите, които имат кръстен на себе си финал за купа. Дори Стенли Матюс има само един, но Джерард може да се похвали с два.

Той вдъхнови Ливърпул за епичния обрат срещу Милан в Истанбул през 2005 г. в последния мач от Шампионската лига .

Направи същото отново при сблъсъка с Уест Хям за ФА къп на следващата година в Кардиф.

Не са много и футболистите, които всяко лято са ухажвани от мениджъри като сър Алекс Фъргюсън и Жозе Мауриньо и от клубове като Ювентус и Реал (Мадрид), но са останали лоялни.

Стивън Джерард, обаче притежава тази лоялността. Превърнала се всъщност в мит. Като всяка любовна връзка и тази мина през своите кризи и бе на прага на раздялата, но страстта на Джерард към Ливърпул все още е достатъчно дълбока и е невъзможно дори да си го представим в друг екип.

Въпреки, че Джейми Карагър, пламенен и отдаден ученик във футбола, дава по-естествена заявка за бъдеще в мениджърската професия, за никого няма да е изненада, ако и Джерард завърши кариерата си на Анфийлд и започне да се развива в треньорското поприще.

Техниката му е прецизирана от работата на Хайуей в Академията на Ливърпул, докато гладът му за играта и хъсът му в битките продължават да се възпитават в уличните мачове с по-големи момчета в Хайтън.

И двата елемента се видяха еднакво добре през второто полувреме в Истанбул през 2005 година, когато финото му докосване и духовната му сила помогнаха да натисне спусъка на най-забележителния обрат в историята на турнира.

За някой, който е описван като войн на терена, Стиви Джи е изключително самокритичен.

Инцидент, при който едва не е загубил палец като дете, отхвърлянето му от Академията на Футболната асоциация в Националния спортен център в Лилсхол и раздялата на родителите му са част преживяванията, изградили феноменалното му желание да се доказва. Желание, за което Пол Инс научи първи още през 98-а година…