Стив МакМанаман: Защо смених Ливърпул с Реал Мадрид?

Договорът ми с Ливърпул изтичаше и чувствах, че от клуба не бързат да ми предлагат нов. Просто нещата се развиваха прекалено бавно, сякаш без желание.

Мислех, че ще получа оферта за нов договор две години преди изтичането му. Но това не се случи. Оставаше ми година и половина, една година и нищо.

Винаги съм си мислил, че в даден етап от кариерата си ще поиграя в чужбина и след като договорът ми бе към края си, просто почувствах, че това чаканата от мен възможност.

Казвал съм го много пъти, но тогава с Ливърпул не бях играл в Шампионската лига, а исках да се пробвам на високо ниво.

Смятам, че моята игра през 1996-97-98 беше много добра и просто исках да играя в по силен отбор от Ливърпул.

Усещаше се, че Ливърпул е на прага на голяма промяна, когато пристигна Жерар Улие.

Назначиха го за мениджър, без някой да каже това на Рой Евънс, което е доста гадно и тогава просто сметнах, че е момента да напусна Анфийлд.

Сега е различно и контрактите между играчите и клуба са много по-различни. Младите играчи в Ливърпул са третирани много по-различно.

Аз бях най-добрият играч на Ливърпул по онова време, но същото и най-зле платеният в отбора.

Купуваха разни незнайни футболисти, които не знаеха дали топката е кръгла и започваха да получават три и четири пъти по-големи заплати от мен.

Аз нямах дори агент, защото не ми пукаше много за парите и си мислих, че като местно момче, Ливърпул със сигурност ще се погрижи за мен.

Когато получих първата си оферта, преговорите ми с Ливърпул продължиха едва четири секунди.

При вторите преговори обаче нещата не стояха така. Насрочиха ми среща през септември, която се състоя през април.

Там започнаха да ме баламосват, как ще ми предложат това и онова някога си и аз просто казах – не благодаря и си тръгнах.

Тогава със сигурност осъзнаха, че не трябва да се подиграват с мен и впоследствие предложенията им започнаха да стават все по-щедри.

Накрая заговориха, че не са ми предложили това при първата среща, защото сценария бил различен. Аз обаче знаех, че е така защото всъщност не ме оценяват подобаващо.

Въпреки че се разстроих от начина, по който се отнесоха с Рой Еванс, отбора заигра добре при Жерар Улие и нямах проблеми с французина. Напротив, връзката ми с Улие беше страхотна и се разбрахме много добре.

Той просто ми каза: „………………….Аз съм нов мениджър в чужда държава, но напълно те разбирам. Просто искам да ми кажеш възможно най-скоро за решението си, за да намеря твой заместник, когато си тръгнеш…………….“

Разбира се те продължаваха да се опитват да ме накарат да подпиша нов договор, но знаеха че бях решил да си тръгна. Жерар обаче се отнасяше брилянтно към мен.