Дори шест седмици след началото на сезона, аз не виждам как Ливърпул ще може да компенсира липсата на Луис Суарес, защото просто някои играчи са твърде добри, за да бъдат заменени.
Животът на Анфийлд е е труден в момента, защото напускането му доведе до сътресения, а аз знам колко трудно може да бъде, когато даден отбор губи играч от класата на Луис Суарес.
Когато поех Барселона през 1984 г., продадоха Диего Марадона на Наполи, а когато пък бях мениджър на Тотнъм през 1992, продадоха Пол Гаскойн на Лацио и видях много прилики между двете продажби и дупките, които оставят след себе си.
В момента в същото положение е и Ливърпул, защото Луис Суарес бе вдъхновяваща фигура на Анфийлд.
Сигурно Даниел Стъридж и Рахим Стърлинг съжаляват най-много за продажбата му, защото и двамата трябва да работят по-здраво, за да компенсират липсата му, след като играеха толкова добре заедно.
Не са много играчите, които могат да вдъхновяват своите съотборници, но Газа, Марадона и Суарес го правиха, защото съчетават отборна игра с индивидуален блясък.
Точно това прави разликата във футбола и мисля, че заслужават славата, която получават за упоритата си работа.
Има и други играчи, които са звезди според медиите и самите тях, но момчетата вършещи работата си за отбора не са много и сега ясно се вижда какво вдъхновение е давал на Ливърпул Луис Суарес.