Томас Инс все още има какво да учи във футбола, но също така притежава всички качествата да се превърне в бъдеща звезда на Ливърпул.

Вече гради свое собствено име в академията на Ливърпул. Син на бившия футболист на Мърсисайдци – Пол Инс, Том оставя отлични впечатления с играта в отбора.

За разлика от своя баща играта на Том Инс наподобява по-скоро тази на Райън Гигс и със своите бързи и резки движения, той може да затрудни всяка противникова защита.

Том Инс обикновенно играе като ляво крило, но понякога неговите най-добри представяния се получават, когато е използван като атакуващ полузащитник, подкрепящ централният нападател.

Той преминава през всички нива в академията, като през 2008-а подписа  с  Ливърпул за 3 години, в резулата на което получава стипендия от Мърсисайдци.

Том Инс прави впечатление още през първия си сезон в клуба, когато Ливърпул достига до третия си финал за купата на Англия за период от 4 години.

Той дори е обявен за играч на мача при победата с 2:1 в третия кръг на турнира срещу Лийдс на Еланд Роуд.

Тогава той играе като втори нападател, зад Лаури Дала Вале и бележи страхотен гол от пряк свободен удар от 25 метра.

Инс младши притежава страхотен ляв крак и умее много добре да изпълнява статични положения.

В мач от четвъртия кръг на същия турнир това негово умение доведе до победния гол срещу Челси на Анфийлд. Тогава след негово центриране от корнер Дейвид Амуу се разписа за победата с 1:0.

 - Здравей Том, ти току що бе избран за играч на месеца. Как се чувстваш?

- Това е супер. Чудесно е да знам, че треньорите смятат, че съм се справил добре. Надявам се още много пъти да спечеля тази награда.

- Кое беше най-доброто ти представяне досега през сезона?

Мисля, че беше срещу Лийдс на Еланд Роуд за купата. Това беше дебютът ми в този турнир и се справих отлично. Дори отбелязах гол за победата с 2:1. Когато излязохме на Анфийлд и видяхма как хората проливат сълзи за загиналите, това беше невероятна гледка, като тази гледка се оказа нашето вдъхновение. Ние знаехме, че тази победа ще ни даде право да играем на финала, но също така знаехме, че тя е начина по който ние можем да изразим почитта си към семействата на 96-те загинали в трагедията. Последните няколко мача аз бях използван на тази позиция, това ми позволява да дам най-доброто от себе си и да бъда по-полезен на своя любим Ливърпул.

- Какво е за теб да играеш на Анфийлд?

- Невероятно е, да играя на един и същи терен заедно с Торес и Джерард е невероятно.

- Кога за първи път се присъединихте към академията?

- Когато бях на 11 или 12. Бях в Транмиър по това време. Ливърпул дойде за мен в края на сезона и ето, вече съм тук шеста година. Аз живея само на 25 минути от града, а Ливърпул е най-големият клуб в околността. Мисля, че направих добър избор тогава.

- Как ти се струва да си в отбора до 18 годишна възраст?

- Това е моята първа година в този отбор. Аз все още се развивам физичски и за мен това е най-голямото предизвикателство в момента. Все пак мисля, че успешно се справям с физическите сблъсъци за това ниво. Надявам се да бъда влиятелен играч за този отбор.

- Ти вече си бил на Мелууд за да тренираш с резервния отбор. Забавлява ли се тогава?

- Винаги когато играеш срещу футболисти като Джей Спиъринг и Стивън Дарби разбираш, че имаш още много да учиш, докато стигнеш тяхното ниво на представяне. Беше доста вълнуващо, защото на страничната линия бяха Рафа и Сами Лий, а когато те са там ти се иска да покажеш какво можеш.

- Как би определил представянето на отбора, а и конкретно твоето представяне, по време на сезона досега?

- Мисля, че започнахме доста добре. Печелихме точки без значение къде играем. Победихме вече два отбора за купата и сега очакваме Челси. Играем атакуващо и мисля, че ще продължим да го правим и да бележим голове до самия край на сезона. Самият аз започнах сезона малко нервно, имах нужда от адаптация за мачовете на това ниво, но сега мисля че представянето ми се подобрява непрекъснато.

- Ако някога станеш професионалист, как мислиш че ще се справиш с напрежението?

- Мисля, че всичко ще бъде ОК.

- Би ли се определил като тип футболист за тези, които не са те виждали в действие?

- Моята позиция е ляво крило. Чувствам, че на тази позиция мога да причиня доста проблеми на противника, когато съм във форма. Обичам да играя един на един срещу защитниците, а също и да участвам в отбелязването на голове.

- Като част от академията, ти вероятно очакваш да продължиш и своето образование?

- Това е много важно. Треньорите и особено Тим Дивайн ни окуражават да учим непрекъснато.

- Как протича един обикновен ден в академията?

- Идвам тук в девет сутринта за закуска. После разпускаме за малко. Ако това е пълен тренировъчен ден, започваме в 10:30 с Питър Хамбърг, обядваме и после продължаваме тренировките. През останалите дни имаме половин ден тренировки и половин ден учене.

- Ти все още живееш с твоето семейство, нали? Как ти помагат те в твоето развитие?

Очевидно баща ми се грижи повече са футболното ми развитие. След всеки мой мач се прибираме в къщи, пускаме повторението по LFC TV и той ми показва къде греша. Майка ми не се занимава много в това отношение с мен, но винаги ме подкрепя.

- Понякога не ти ли се иска да правиш това, което твоето връстници правят? Футбоният режим не те ли ограничава?

Наистина когато моите връстници излизат в петък вечер, аз не мога да отида, защото имаме мач в събота. Но аз съм щастлив защото това е призванието ми и с това искам да се занимавам и за в бъдеще.

- Когато излезе програмата за сезона кай е мачът, който искаш да видиш за коя дата е насрочен?

- Повечето хора ще кажат Евертън, но аз винаги първо проверявам за двата Манчестър-а. Те имат най-добрите отбори на север и е предизвикателство да играеш срещу тях.

- Лесно ли се мотивираш?

Определено. Да играеш футбол е една от най-добрите професии. Не ми трябва особена мотивация за да правя това.

- Къде виждаш себе си след 5 години?

- Надявам се в мъжкия отбор на Ливърпул. Но сега не гледам толкова напред. На първо време е важно да пробия при резервите.

- И на края, кой играч те вдъхновява най-много?

- Райън Гигс. Той всъщност някога живееше до нас, когато бях на 4 или 5 години, а баща ми играеше за Манчестър Юнайтед. Той е брилянтен. Спечели 10 шампионски титли и аз още помня неверотният му гол срещу Арсенал.