Томи Смит: Без нападател Ливърпул изглежда абсурдно!

Победата на Ливърпул над Удинезе и начина, по който момчетата я постигнаха беше перфектен и те заслужаваха да спечелят, защото за пръв път този сезон ги видях да действат като отбор.

Да имаше и няколко грешки, когато исках да си хвърля телевизора през прозореца от раздразнение, но накрая спечелихме напълно заслужена победа и три точки, което ще гарантира на Ливърпул Европейски футбол и през следващата година.

Най-приятно за мен бе, че отбраната изглеждаше твърда като скала и трябва да отдадем заслуженото на Мартин Шкъртел и Джейми Карагър.

Прекалено много глупави специалисти напоследък говорят, че Джейми не може да се справя с темпото на играта, но той цял живот опровергава неверниците.

Кара предотврати всички заплаха и бе от жизнено важно значение за класирането на Ливърпул в следващия кръг на турнира, със своя опит и позициониране в срещите.

Мисля, че Мартин Шкъртел също в момента е един от най-завършените защитници в Европа, като изключим грешките, които допуска играе много добре.

Аз не съм най-големият фен на Джордан Хендерсън, но трябва честно да призная, че играха много добре с Джо Алън и вкара ключов гол, като можеше да вкара и още по красив.

Както винаги съм казвал, Ливърпул и футбола в Европа вървят ръка за ръка, защото се вижда какво е постигнал клубът ни през годините.

Да не излезем от групите на Лига Европа би било немислимо и срамно, но благодарение на Джордън Хендерсън, Стюърт Даунинг и Джонджо Шелви, Ливърпул ще играе в турнира и следващата година.

Наскоро Ливърпул загуби един от най-добрите си кадри – Фил Тейлър. Но аз трябва да припомня на по-младите ни фенове, че Фил даде всичко, което можеше като капитан и мениджър на клуба.

Кариерата му е прекъсната от войната, но след това той е помогнал да спечелим титлата медал и знам, че в него имаше голяма болката от загубата във финала от Арсенал през 1950 г.

Фил Тейлър се бореше като мениджър да ни върне в играта цели три години, преди да пристигне Бил Шенкли и да промени всичко.

Фил пропусна всички големи успехи на футболистите от моето поколение, които създаде като мениджър, но той също така бе и велик играч.

Мога да кажа за него, че бе човек, който много се грижеше за Ливърпул и феновете му и искам да поднеса най-искрените си съболезнования към семейството на Фил.

Завръщането на Стивън Джерард може да бъде много важна в срещата ни с Уест Хям, защото той е от малкото ни играчи, способни да бележат.

Ние сме свикнали с неговите голове, но нямам съмнение, че въпреки малкото голове, които е отбелязал след идването на Брендън Роджърис, той си остава сериозна заплаха в атаката ни.

Очаквам и Джонджо Шелви да играе изтеглен по-напред – тъй като виждаме, че той може да се справи, но това не пречи всеки футболист на Ливърпул да  помага в отбелязването на голове, а не да се разчита само на един или двама.

Затова съм много доволен от изпълнения на Глен Джонсън и Хосе Енрике, те започнаха да се включват напред редовно и са реална заплаха във всеки мач.

Но Ливърпул винаги е разполагал с прекрасни атакуващи бекове, които са вкарвали много важни голове.

Като си спомням Крис Лоулър, Фил Нийл и Алан Кенеди, който никога не получиха полагащите им се почести.

Уест Хем са над нас в класирането и ще се чувстват по-уверени, след като победиха Челси, но ако Стивън Джерард покаже какво може мисля, че можем да ги изненадаме и да победим.

Все пак за мен Ливърпул изглежда абсолютно абсурдно и смешно в момента, да излизаме в срещите си без централен нападател.