Томи Смит (Tommy Smith) e роден на 05.4.1945 и е една от емблемите на Ливърпул. На Анфийлд Томи Смит работи като домакин, играч, капитан и треньор, а на пръстите на ръката се броят играчите с повече мачове от него.

Томи Смит е роден на няколко крачки от Анфийлд. Томи Смит се превръща в един от най-твърдите играчи играли в Ливърпул, но освен твърдите шпагати, той притежава и фина техника и силен удар.

”Бях само на петнадесет години, когато започнах да играя за Ливърпул, Джери Бърн вкара, а аз лежах на земята с покрито с кръв око, Бил Шенкли се приближи, погледна ме и каза: „Урок номер едно, никога не подценявай противника синко, защото няма да ти се размине,“ спомня си Томи Смит.

Томи Смит научи този урок и изгради репутация на железен защитник в Ливърпул, защото го запомни за винаги.

Петнадесет годишен Смит започва своята футболна кариера в Ливърпул и вече е наясно с задаващата се революция на Бил Шенкли, която щеше да изведе клуба до върховете на световния футбол.

Томи Смит е главно действащо лице в изграждането на състава, който властва в Англия и Европа. Местното момче успешно се присъединява към Ливърпул, на четиринадесет годишна възраст, когато майка му го води на Анфийлд през 1959 година и казва на Бил Шенкли да се грижи добре за сина и.

Тя го представя на мениджъра Бил Шенкли и след чиракуване в продължение на две години на Мелууд, което включва и боядисване на КОП-а се настанява сред титулярите на първия отбор на Мърсисайдци.

Томи Смит е голмайстор в ранните си младежки години и оставя своя отпечатък при резерватите на Ливърпул. Негов идол от детство е Били Лидъл, който е в залеза на блестящата си кариера на Анфийлд.

Започва кариерата си за резервите в атака и за 5 мача вкарва два гола. На 5.12.1964 срещу Бърнли е преместен в центъра на защитата и никога повече не се мести от тази позиция. Въпреки че обикновено носи номер 10, той рядко се включва в атака и изненадва чуждите футболисти, които са очаквали да е нападател.

Малко след 20-годишнината си той става твърд титуляр и е част от състава, който печели първата в историята на Ливърпул купа на ФА на Уембли. През следващите 10 години пропуска само 41 от 420 възможни мача.

Получава номер 4, като всеки който го носи след него този номер е сравняван с Томи Смит. През 1970 Бил Шенкли оценява качествата и лидерските му способности и го прави в капитан на Ливърпул.

„Бил Шанкли ми даде няколко много важни съвета, в началото на моята кариера, които страшно ми помогнаха. Той ми каза никога да не се мисля за достатъчно добър и да не върша глупости в защита, защото престоя ми в първия отбор ще бъде кратък”.

“Ходих до кабинета му да се моля да заиграя, но той ми каза, че моето време ще дойде, и че трябваше да бъда търпелив. Излязох от офиса му мислейки си само най-добри неща.“

”Шенкс винаги имаше начин да успокои гневните играчи, които настояваха да играят редовно. Той не би позволил спад във формата на никой от своите играчи и можеше да ги убеди да изградят увереност и самочувствие и да играят над своите възможности.”

„Шенкс винаги намираше какво да каже за да ни даде предимство и това вършеше страхотна работа, защото той правеше така, че да можем да спечелим всеки мач, преди сме излезли на терена. Сега тази роля играят вестниците, като казват или премълчават много неща. Но Шенкс беше много по-хитър,“ припомня Томи Смит.

Бил Шенкли е известен със своята психология и опит. Той еднакво добре може да вдъхне доверие в своите футболисти и да извади от равновесие противниците на Ливърпул, което ги довежда до лудост и подсича коленете им.

„Шенкс правеше всички луди неща с противниците ни и винаги ги посрещаше от автобуса им. Бях свидетел на историята, как той с питие в ръка ги посрещна от автобуса. Младите и неопитни Кевин Кийгън и Боби Мур по онова време и им каза, че са вързани в коленете и имат пърхот. Този метод със смешни забележки, винаги даваше резултат и докарваше противниците ни до лудост”.

„Той ходеше в съблекалнята на гостуващия отбор половин час преди всеки мач и им пожелаваше успех и всичко най-хубаво, за да ги наблюдава. Минута след това идваше обратно ни казваше, кой има болки в гърба, превръзка на глезена или кой го болят лактите и беше наясно с всички техни слабости.“

Всъщност Томи Смит си спомня само един случай, в който Бил Шенкли не е прилагал този прочути методи. Когато през 1964-65 година Ливърпул играе за пръв път в Купата на Европейските Шампиони и се изправя срещу Белгийския Андерлехт.

„Единствения път, което Шенкс беше мълчалив и притеснен бе, когато направих своя дебют за КЕШ срещу Андерлехт, през 1964 година. Той беше гледал Белгийците, а по това време те разполагаха със страхотни играчи и бяха доста силен отбор.”

“След като говори с всички стигна до моя номер 10 и каза: „Томи то ще си смениш мястото с Рони Йейтс за да объркаме Белгийците”. Не знам дали ги бяхме объркали, но аз двадесет минути не играх на позицията си, а през 60-те години това беше твърде дръзка и иновативно. „

”Това си беше огромен скок във времето и се роди във въображението на Бил Шенкли. Доста по-късно феновете на Ливърпул виждаха и Рей Кенеди да играе с номер 5 по лявото крило на халфовата линия, което също объркваше съперниците ни”.

„Спомням си веднъж на “Сейнт Джеймс Парк” срещу Нюкасъл, Малкълм Макдоналд ни вкара хеттрик. Той правеше своя домашен дебют, а аз пропуснах дузпа. Кевин Кийгън върна един гол с удар от далеч. Към края на мача Макдоналд скочи за една висока топка, в борба с Рей Клеменс и Клем го събори”.

“Докато го изнасяха на носилката, аз се приближих към него и казах: „Това ти беше шибаняк. Никога повече няма да вкараш гол срещу Ливърпул, докато съм на терена“. И смешното е, че той никога не вкара отново срещу нас. През същия сезон играхме с тях във финала за Купата и отново разменихме думи в тунела преди мача. След това ги бихме с 3:0 и всичко беше на 6.“

Разбира се, Томи Смит, изковава имиджа си на най-твърдият защитник на Анфийлд, но това не пречи на огромното количество умения, с които той разполага. Изиграването на 638 мача за Ливърпул е доказателство за това.

Често се пренебрегва и факта, че Томи е член на националния отбор на Англия, който спечели Световната купа за младежи през 1963 г. Истина е, че Томи е твърд защитник, но той имаше и много други силни страни.

„Аз не се стеснявам да призная това, в което бях най – добър. Някои играчи бяха добри дрибльори, други добри с глава, а аз бях добър в дефанзивната  част от терена и играта ми бе винаги на ръба на позволеното, и това беше нещото, което Бил Шенкли винаги търсеше в мен.“

„Имаше един инцидент, когато тъкмо се завръщах след контузия и играх за резервите в мача Ливърпул – Престън на Анфийлд. Към мен се приближи един симпатяга със съпругата си, когато напускахме стадиона. Аз попитах дали мога да им помогна с нещо а те просто ми благодариха за това, че не ритнал сина им.”

“Той бе играл за състава на Престън! Това бе поради моята репутация. Нямах абсолютно никакви намерения на направя нещо на това дете, но репутацията ми очевидно беше наплашила родителите му.“

Томи Смит изпитва голямо уважение към твърдите защитници от недалечното минало и поддържа връзка със старите си „спаринг” партньори.

„Норман, Ноби и аз сме големи приятели в момента. Двамата имаме по 28 мача за Англия, но аз винаги го питам шеговито колко клубни отличия има, тъй като неговите отличия бледнеят в сравнение с това, което съм спечелил с Ливърпул.“

“Печеленето на титли е нещо, с което сегашното поколение фенове на Ливърпул не е свикнало. Спадът е резултат от много неща, които се случиха в клуба през последните 15 години и аз полудявам и се дразня, когато разни псевдо фенове обвиняват Кени Далглиш за това!“

„Аз бях на Анфийлд, когато той подаде оставка и мога да кажа, че той беше човек пред нервно разстройство, по онова време, което бе плод на многото изстрадани моменти”.

“Греъм Сунес пое Ливърпул, като замени Кени и мисля, че се доказа като глупак с трансферите си. Той даде на другите клубове това, което винаги са искали – немощен и слаб Ливърпул”.

“Тогава имахме Рой Еванс, който не беше най-добрия мениджър в света, но далеч не беше най-лошия и бе с класи над Сунес и тези след него. Сега никога Ливърпул не може да навакса изоставането си. Гледам играчите на клуба днес и основата за нови успехи не е много далече. Остава само да се привлекат няколко нови играча и славата ще се върне на Анфийлд.”

„За съжаление, футболът в Англия отслабна и сегашните играчите далеч не са толкова добри, колкото играчите, които играеха през 1960-те, 70-те и 8-те години. Вероятно са по–технични, но това е всичко. Но нека не се забравя, че по мое време, ние играехме на много по-тежки терени с топка, която тежеше един тон”.

“В днешно време терените са много по-добри и по-бързи, топката също е лека и по-бърза, но играчите не са по-бързи, отколкото бяхме ние. Никой не може да ме убеди, че днешните футболисти са по-добри от Джими Грийвъс, Роджър Хънт, Боби Чарлтън, Боби Мур и така нататък, мога да изброя поне 50 играча.”

“Аз смятам, че в момента има само двама – трима Английските играчи, които биха могли да се справят ако играят в Ливърпул през 60-те години.“

На финала на Олимпийския стадион в Рим на 25.май 1977 година, бяхме тренирали движение, където Стив Хейтуей центрира топката на близката греда и аз минавах зад Кевин Кийгън и просто вкарах. Но слушайки коментаторите на ВВС, може да си помислилите, че всеки друг играч в Ливърпул може да отбележи гол освен мен.“

Урок номер две: Никога не оставяйте Томи Смит сам на близката греда, като си мислите, че може да пропусне.

Кариерата на Томи Смит на Анфийлд приключва след 638 мача за Ливърпул и 48 гола. Той става Шампион с Ливърпул 4 пъти. Печели два пъти ФА Къп. Два пъте е Европейски шампион. Два пъти печели Купата на УЕФА. Носител на Европейската Сепер Купа. Световен Шампион с Англия за младежи. Една от първите легенди на Ливърпул, като е причинил 263 фрактури на противникови играчи.