На 15 април 1989 г. Ливърпул играе полуфинал за Купата на Англия срещу Нотингам Форест на стадион Хилзбъро в Шефилд. Вместо приятен футболен следобед, се играят едва няколко минути и започва най-голямата катастрофа в европейския футбол.

Феновете са настанени на трибуна Лепингс Лейн. В същия ден на основните пътища между Ливърпул и Шефийлд има ремонти и на практика всички фенове идват минути преди началото на мача.

Входовете на Хилзбъро са много малки и малко на брой и се образуват огромни опашки пред стадиона.

Полицията решава да отвори и вратите, които са предвидени да бъдат само за изходи и по този начин всички на трибуната остават без какъвто и да било начин да бъдат напуснати.

Блоковете за правостоящи на западната трибуна са вече препълнени. Въпреки това все големи тълпи фенове на Ливърпул напират отзад и така притискат до оградите намиращите се отпред.

Под напора на многобройните тълпи, се срутва трибуната, като стотици са премазани.

Точно както четири години по-рано, при катастрофата на стадиона Хейзел, полицията отваря изходите твърде късно и оставят обзетите от паника фенове да се борят за живота си, като се доберат до терена.

Феновете се опитват да преминат през 4-метровата ограда, но освен тях никой друг не забелязва какво се случва. Те се опитват да намерят спасение на терена, но са спрени от полицията.

Измеренията на катастрофата проличават бързо.730 души са ранени. 96 загиват – 89 мъже и седем жени. Най-младата жертва в трагедията е десетгодишно момче, което е братовчед на капитана на Ливърпул - Стивън Джерард.

94 от жертвите намират смъртта си още на стадиона, 95-та жертва издъхва в болница от раните си, 4 дни по-късно, а почти 4 години след това, без да дойде в съзнание и 96-та жертва умира.

В 3:06 съдията спира мача, след като хората панически започват да прескачат оградите и да нахлуват на игрището, тъй като единственият изход за тях е терена.

Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от задъхващи се хора, ранени и мъртви, докато други продължават да прескачат оградите.

Полицията и бърза помощ не смогват да помогнат на ранените. Въпреки това голяма част от органите правят кордон, като блокират 3/4 от игрището, за да не могат феновете на Ливърпул да достигнат тези на Нотингам.

Парадоксалното е, че фенове на Нотингам се опитали се да излязат на терена, за да окажат помощ на ранените, но са спрени от полицията.

По това време между отделните сектори е имало здрави стоманени прегради, като превенция за хулигански прояви. След трагедията на Хилсбъроу правителството прави оглед на безопасността на всички стадиони.

От последвалото разследване и „Доклада Тейлър„, се приема нов закон, който задължава всички отбори от елита да ремонтират стадионите си, като задължително монтирани седалки във всички сектори.

Докладът отчел, че главната причина за трагедията била в това, че стадионът се претъпкал поради невъзможността на полицията да се справи с прииждащата тълпа.

Три седмици след катастрофата от Хилзбъро , Ливърпул и Нотингам преиграват мача. Играчите на Кени Далглиш печелят и се класира за финала, където побеждава Евертън на Уембли и печелят Купата на Лигата.

Затова на всеки 15-ти април в Ливърпул камбаните на църквите бият 96 пъти в памет на всеки един от загиналите на този ден. В 15:06 часа градът притихва в двуминутно мълчание в памет на трагедията от Хилзбъроу.

Кени Далглиш беше пряко намесен в подкрепата към семействата засегнати от трагедията, и през всичките 23 години предлагаше подкрепата си в борбата за справедливост, сега след като излезе доклада за трагедията на Хилсбъро, Крал Кени заяви:

„……….Често ми се случва да се връщам към онзи ден. Моите две деца също бяха на стадиона и благодаря на Бога, че тогава моето семейство беше едно от щастливите, които се прибра у дома заедно. Можем единствено да преклоним глава пред жертвите и да се молим никога повече подобна трагедия да не се повтаря……….“

Две години след трагенията, Кени Далглиш напуска Ливърпул, като изтъква, че основна причина за решението му е случилото се на Хилсбъро. На негово място е назначен бившия играч на мърсисайдци Греъм Сунес.