Трент Александър-Арнолд за Ван Дайк и Анди Робъртсън

Ливърпул отново демонстрира бойни качества и шампионски манталитет. Спечелихме с 1:0 срещу Аякс в Шампионската лига и с 2:1 срещу Шефилд на Анфийлд и сякаш навлизаме в ритъма, с който играхме през сезон 2019/20.

Мачовете са един след друг и ще станат все по-трудни, защото миналия сезон приключи необичайно и не проведохме нормална предсезонна подготовка. Така че чак сега момчетата започнаха да влизат в крачка.

Мисля, че колкото повече мачове изиграем, толкова по-добри и издържливи ще ставаме. Когато си в добра форма, резултатите не закъсняват и това се видя ясно в последните две срещи. Дано запазим тази инерция.

Започнахме добре мача, но допуснахме гола, с който нещата се усложниха. Беше трудно, но отново показахме характер и психическа устойчивост и обърнахме нещата в наша полза.

Вкарахме два прекрасни гола, а имахме още няколко много добри положения, но все пак трите точки са това, което най-много искахме, след контузията на Върджил ван Дайк.

За първи път играем на Анфийлд без него, а той има огромно присъствие на терена. Липсва ни комуникацията с него в защита, тъй като е лидер на отбраната. Сега просто се чувстваме малко странно.

Опитваме се да се адаптираме и приспособим към липсата му и мисля, че започваме да показваме добра игра в защита. Фибиньо върши невероятна работа, а Джо Гомес ни води.

Въпреки разочарованието от липсата на Ван Дайк, това е и възможност за останалите момчета да покажем класа.  Анди Робъртсън например вече достигна 100 мама за Ливърпул във Висшата лига със 77 победи.

Той натрупа достатъчно опит и доказа, че е играч от световна класа. Късметлии сме да сме част от този тим на Ливърпул, но без Робо нямаше да се намираме на мястото, на което сме сега.

Просто той заслужава огромни благодарности и поздравления. Гордея се с приятелството ни и с това, че направи толкова много за Ливърпул. Сякаш вчера дойде при нас, а да се справиш така блестящо е много трудно.