Трент Александър-Арнолд: Изживявам мечтата си в Ливърпул!

Младият Трент Александър-Арнолд разкри пред Скай Спортс, че първата му поява на Анфийлд е в четвъртфинал за Шампионската лига срещу Ювентус. И как невероятният сезон на Ливърпул, в който спечели 5-ата си Европейска титла в Цариград е накарала шестгодишното момче да се влюби в клуба.

„Няколко дни преди мача с Ювентус разбрах, че майка ми е купила билет за Анфийлд. Тя се опита да запази тайната до деня на мача, но аз разбрах. Очевидно искаше да ме изненада, но един братята ми каза, че ще бъдем на стадиона.

Това завинаги ще остане специална вечер за мен, защото за първи път стъпвах на Анфийлд. Там разбрах, че ще бъда фен на Ливърпул до края на живота си.

За първи път плаках за Ливърпул, когато Милан ни поведе с 3:0 на финала в Цариград, но в крайна сметка вечерта завърши с голяма радост.

Гледахме финала у дома със семейството ми. Цялата къща бе накичена със знамена и шалове, освен това помня, че в целия град беше адска тишина. Дори нямаше коли по улиците. Хората бяха в къщи или по кръчмите.

Първият ми идол и съответно плакат в нас, беше на Майкъл Оуен. Просто много обичах го гледам как вкарва гол след гол. След това той бе изместен от Стивън Джерард, но той беше идол на всяко дете.

Стиви Джи изглеждаше като гигант, който никой от нас не можеше да докосне.Не мога да опиша как се чувствах по време на първото си посещение на Анфийлд.

Макар, че вече съм част от отбора и мога да седна да поговоря с него, все още не си го представям просто като Стивън. За хората е трудно да разберат какво е направил за клуба.

Когато си гледал какво прави по терена като дете, не можеш да си го представиш като нормален човек. Той ще остане в очите ми като много специален.

В годината, в която Ливърпул спечели Шампионската лига, бях на футболен лагер и от тогава съм част от клуба. Но макар Стивън Джерард да е много земен и сега да ни дава съвети, е много трудно да ви опиша радостта, че това го прави моя идол. „

Да почувстваш доверието на мениджъра е невероятно, особено във важни мачове. Дебюта ми на Олд Трафод беше магически ден за мен и семейството ми.

Обадих се да кажа на майка ми, но те дори не ми повярва, че ще играя.След това не сдържа емоциите си започна да плаче по телефона.

Беше малко сюрреалистично, защото не смятах, че това ще се случи някога. В Клуба съм от шест годишен, 12 години преди този мач и най-накрая се случи и аз да играя за първия тим на Ливърпул.

Знам какво е децата от града да обикалят по улиците с името ти на гърба. Феновете да знаят кой си. Тези деца слагат плакати на играчите от Висшата лига и мечтаят за това.

Аз също съм имал плакати и екипи с имената на Оуен, Фаулър и Джерард, но да видиш из града да се разхождат с твоето име на гърба е нещо много специално.

Все пак попаднах на късмет в Ливърпул. Скаутите на клуба правеха семинари и наблюдаваха местените ученици, но поради огромният интерес нямаше достатъчно места за всички.

Така се стигна до теглене на жребий. Поставиха всички имана в една шапка, но за мое щастие, името ми беше изтеглено.

След това един от скаутите на Ливърпул помоли майка ми, да ме води в академията два – три пъти седмично,“ завършва Трент Александър-Арнолд.