Трент Александър-Арнолд: Не мисля да напускам Ливърпул

Спомням си, че през 2005-та, откритият автобус на Ливърпул с трофея от Шампионската лига, премина точно пред къщата ми.

През целия ден суматохата в града беше голяма, но всички мои приятели чакахме в нашия двор да зърнем звездите в отбора.

Цялата ни къща беше украсена с флагове и шалове на Ливърпул, но мисля, че така беше с повечето къщи, защото се беше случило нещо велико.

Бях на седем и всичко това беше просто невероятно за мен. Да видиш идолите си и реакцията на целия град.

Всички хора в Ливърпул бяха много щастливи през следващите няколко седмици, все едно целия град беше в червено.

Обикаляйки из града с колата на майка ми, виждайки всички тези хора облечени в червено си помислих: „Точно това искам да ми се случи един ден.“

Вярно е, че за сега шеста купа на Европейските Шампиони изглежда нереална, но пък който е бил свидетел на триумфа през 2005-та, ще разбере, защо си мисля, че е възможно.

Още си спомням как всички гледахме след мача в гробна тишина, тъй като никой не можеше да повярва на случилото се.

Тогава все още нямаше телефони, смартфони и други подобни глупости, които да те разсейват.Всички просто седяхме и гледахме повторенията на головете.

Целият град се радваше от сърце на магическото второ полувреме, а аз след това сигурно съм гледал мача поне 15 пъти.

Много се надявам един ден и аз да донеса толкова голяма радост на града и да се насладим като клуб на това, защото няма по-голяма мечта за всеки млад Скаузър.

Много харесвах Стивън Джерард, Джейми Карагър, Шаби Алонсо и Фернандо Торес, затова всеки ден се опитвах да надничам зад оградата на Мелууд, въпреки високите стени.

Исках да бъда като играчите, които върнаха успеха в Ливърпул. Беше нещо голямо за мен и местните, които обожават своите идоли.

Сега се надявам да последвам техните стъпки и в бъдеще на Анфийлд да има повече успехи, за да може децата също да разказват подобни истории.

Сега говоря всеки ден със Стивън Джерард, защото ми е треньор. Но пък и никой друг в Академията не ми е отказвал съвет.

Още се опитвам да изчистя съзнанието си от случващото си, защото искам да подобря играта си. Важно е да се учиш всеки ден, ако искаш да напредваш.

Така че се радвам на тази жизненоважна информация, която треньорите ми дават. Те също винаги се опитват да бъдат полезни.

Докато растях, Стиви Джи беше голямата фигура в Ливърпул, особено за мен, тъй като ми беше идол. Сега да чуя похвалите му и да се вслушвам в съветите му е нещо много специално.

Опитвам се да попивам всичко, което ми казва и съм му страшно благодарен.

Много добре знам как се гледа на играчите Скаузъри. Всеки фен иска местните играчи да са най-добрите, за да могат да се идентифицират с тях.

Докато растях Джерард и Карагър бяха лидерите и вдъхновението в отбора, което е и главната причина да искам да се наложа в първия тим.

Винаги съм искал да бъда могъщ играч като тях, който може да влияе на милиони фенове и ако всичко мине по план, не виждам как някой би ме накарал да напусна Ливърпул.