Трент Александър-Арнолд, вкара гол и направи две асистенции. Имал ли си и друг мач за Ливърпул, преди този с Лестър с пагубен ефект за противника?
Мисля, че Уотфорд на Анфийлд през миналия сезон, когато направих три асистенции, но да вкараш гол винаги е нещо специално и е по-добре. Бих казал, че срещу Лестър вкарах най-добрият си гол досега. Не знам дали това беше най-добрият мач на Ливърпул през сезона, но играхме наистина добре, като се има в предвид пътуванията до пустинята. Контролирахме нещата на терена през повечето време и не позволихме на Лестър да създадат реално положение. Щастливи сме, че постигнахме суха мрежа и вкарахме четири гола на втория в класирането като гости. Аз не бележа често, но се получи добра контраатака и си помислих, защо да не стрелям. Хубаво е да вкараш гол, но трите точки си остават по важни. За тях бяхме дошли. Не сме мислили, че ще водим с 13 точки по Коледа, но ние сме щастливи, че сме в тази позиция. Знаем обаче, че сезонът не е приключил. Все още ни предстои половината от кампанията, така че трябва да продължим в същия дух, за да постигнем успех. Виждали сме и знаем, че във Висшата лига може да се случи всичко.
Записа и две асистенции, при които изглеждаше, че можеш да изпратиш топката точно където искаш. Как го правиш?
Разбирам се добре с нападателите и знам техните движения, тъй като играем заедно от доста време. Просто научаваш в коя област предпочитат да получат паса и и подаваш. За щастие, Ливърпул има прекрасно трио в атака, но трябва да изучиш добре и противника. Останалото е упорит труд на тренировъчното игрище. От малък харесвах много Стивън Джерард и Шаби Алонсо и се опитвах да подавам като тях, защото бяха невероятни. Винаги съм искал да достигна нивото им на подаванията, затова продължавам да гледам техни клипове – особено на Стиви Джи. Той е все още е мой идол и се уча от играта му. Това започва да ми се отплаща, с трофеите, които печеля.
Да вкараш гол е ясно, но какви са емоциите ти, когато направиш асистенция? Също толкова удовлетворяващо ли е за теб?
По-различно е, защото чувството е, сякаш си допринесъл за отбора. Също е невероятно, почти като да си вкарал гол. През последните сезони имам доста асистенции, така че улових добре тази емоция. Надявам се да правя все повече, за да изпитвам това чувство на удовлетворение.
В лицето на Анди Робъртсън имаш жестока конкуренция за подавач №1. Но Ливърпул има вече три сухи мрежи във Висшата лига сега. Гордееш ли се с това?
Разбира се, това е важно за да печелиш. Ако постигнем суха мрежа е добра основата за надграждане и победа в мача. Знаем мощта на атаката ни и че след суха мрежа, нападателите вероятно ще се разпишат, за да спечелим.
Засипаха те с похвали, но мисля, че ти хареса най-много скандирането на феновете?
Да, когато давах интервюта с Мили, чух че феновете пеят за мен. Беше нещо доста специално, тъй като обичам да чуват тази песен. Благодарен съм им за това, но феновете винаги са били нещо много специално за мен. Невероятно е и се надявам, че ще продължават да пеят за мен.
Мача с Уулвс е последен за 2019 г. Излизате на Анфийлд като световни шампиони, вълнуващо ли е или вече сте уморени от прекалено големият брой срещи?
Гордеем се с това, което направихме през тази година, но се надявам да останем фокусирани, за да продължим за печелим. Ще се опитаме да играем като срещу Лестър, ако е възможно и да победим със стил. Суха мрежа и няколко гола след добра игра е желанието на всеки от нас, но не винаги получаваме това, което искаме. Не ни притесняват многото мачове, тъй като искаме да играем възможно най-често, особено когато сме в добра форма. В момента имаме чувството, че всичко върви както трябва и се чувстваме уверени. Сякаш може да постигнеш всичко, което искаш, затова сме щастливи, че имаме нужната увереност да се справяме добре. Ако обаче спрем да даваме 100 процента на терена, тогава нещата ще се объркат. Във всеки мач, трябва да играем на ниво.