Фабиньо, когато се наложи да играеш като централен защитник, не бе изненадан. Бих казал, че дори го очакваше и беше готов за тази роля, дори се превърна безпроблемно в крайъгълен камък на защитната линия.

Да, още първия си сезон в Ливърпул играх като централен защитник в няколко мача. Мениджърът ме беше подготвил за тази роля, така че не беше голяма изненада, когато трябваше да заиграя, поради множеството травми. Щастлив съм като защитник, тъй като за сега нещата се получават добре.

Играл съм на поста няколко пъти като дете. Мисля, че срещу Брайтън играх за първи път в професионалната си кариера. Юрген Клоп се е опита да ми помогне с дребни детайли, като позициониране, кога да играя с дълги топки или да се изтегля по-напред. Всички дребни детайли, които ми помагат да се справям. Той не говори много, а просто се опитва да ми вдъхне самочувствие.

Винаги съм казвал, че комуникацията с моите партньори в защита и централния полузащитник е много важна, защото виждаш всичко случващо се на терена. Така че момчетата също ми помагат много. Вече свикнах, така че имам повече увереност да играя като защитник и да помогна на отбора да играе добър футбол.

Изиграх няколко мача с Джо Гомес като партньор и говорихме много за това. Преди срещите го попитах някои неща относно позиционирането. Но и сега макар да са контузени не сме спрели да разговаряме.

Ливърпул не губи много време и 48 часа, след поражението от Реал Мадрид във финала на Шампионската лига през 2018 година в Киев ти беше на Мелууд.

Лично за мен беше наистина специално, защото винаги съм искал да напредвам в кариерата си, а няма как трансфер от Монако в Ливърпул да не е нещо страхотно. Гледах мача между Ливърпул и Реал Мадрид по телевизията и виках за Ливърпул, но за съжаление загубиха.

Това се оказа ново начало за семейството ми, макар да не успях да се видя с никой на Мелууд. Все пак, може би беше хубаво, защото щяха да са ядосани и нервни от загубения финал. За мен и жена ми обаче бе прекрасен ден, тъй като подписах договор с един велик клуб.

А помни ли Фабиьо 1 юни 2019 г., когато бе спечелена Шампионската лига?

Разбира се, това само показва шампионският манталитет на играчите. Не е лесно да играеш в два поредни финала от Шампионската лига. След като си загубил, нещата в клуба се променят, но момчетата в отбора се чувстваха още по-гладни за успехи и искаха да спечелят трофея, в един от най-трудните турнири в света.

Още в първия си сезон в Ливърпул да играя във финал на Шампионската лига и да вдигна трофея беше наистина специално. Момчетата реагираха положително, като в крайна сметка преодоляха неуспеха от предната кампания, което се оказа отличителен белег за тима в последните няколко сезона.

Какво си спомняш за пропуснатата и спечелената титлата на Англия?

Още преди това имах представа какво означава този трофей за феновете. Разговарях с тях и знаех, че най-важното нещо е да спечелим Висшата лига.Няма как да забравя случилото се във Висшата лига. Завършихме сезона с 97 точки, но така и не успяхме да донесем титлата на Анфийлд.

Манчестър Сити стана шампион, но пък Ливърпул в следващата кампания записа 99 точки и грабна титлата за първи път от 30 г. насам. Изиграхме много добър сезон и титлата беше напълно заслужена.

Бяхме много щастливи за феновете, защото знаем какво означава за тях. Но мисля, че е по-добре да попитате хората чакали титлата 30 г., защото съм сигурен, че ще ви отговорят по-добре и по-смислено от мен!

Все още обаче сме гладни за трофеи. Знаем, че ще бъде трудно да спечелим отново Висшата лига, но сме длъжни да се раздаваме на 100 процента за нашите фенове. Най-малкото защото не можахме да отпразнуваме подобаващо титлата през миналата кампания.

Парада с феновете из града беше нещо велико, което искаме отново да изпитаме. Спомням си какво беше след финала в Шампионската лига, когато пристигнахме в Ливърпул. Мисля, че имаше почти милион фенове из града, а такова нещо не се забравя. Да отпразнуваме титлата, би било същото или може би още по-добре.

Срещу Уест Бром, отбеляза 100-ното си участие за Ливърпул. Как се чувстваш?

Преди мача не знаех, че ще бъде №100 за клуба. Изглежда времето ми тук мина много бързо, щом карам трети сезон в Ливърпул и вече имам 100 мача. Надявам се да изиграя още много срещи и да постигна много успехи, затова се опитвам да работя здраво всеки ден. Когато дойдох в Ливърпул, исках да стигна до мач №100, така че няма как да не е нещо специално.

Промени ли се възприятието ти за Ливърпул, след като пристигна на Анфийлд?

Ливърпул е известен по света със своите фенове и велика история. Но когато станеш част от този клуб и играеш на Анфийлд всеки уикенд, пред тези фенове, създаващи невиждана атмосфера, е нещо различно и приказно.

Докато не заживееш с клуба, не си наясно със страстта на феновете. Външните хора имат само бегла представа, колко много добри хора работят тук, но станеш ли част от този клуб, разбираш защо е специален. Имам огромен късмет, че играя за Ливърпул. Наистина се чувствам благословен, че съм тук.

Кой е най-специалният ти момент на Анфийлд?

Ако трябва да избера един, то това е мача срещу Барселона. След срещата, когато всички играчи и треньори изпяха с феновете по трибуните – „You’ll Never Walk Alonе“. Това беше нещо наистина специално, което разказах на всички мои приятели. От самото начало на мача, до самия края феновете бяха нашият 12-ти играч.

Със съпругата си Ребека, ни пропускате възможността да се насладите на културните и туристическите атракции в Ливърпул.

Разбира се, сега е малко по-различно поради лъжепандемията и не можем да правим, каквото сме свикнали, но се радваме на Ливърпул. Свикнахме обаче с времето и то вече не е проблем за нас. Добре е, че съм тук със семейството, а те обичат да ходят на Анфийлд, за да гледат мачове.

Излизаме и до центъра на града, за да научаваме повече местни легенди. Ходим и по ресторанти, за да хапваме, но сме посещавали и забележителностите. Насладихме се семейно и на Бъдни вечер, която празнуваме в Бразилия на 24-ти.

Обикновено имаме много хора у дома, но тази година не беше така поради ограниченията.За мен и жена ми този период от годината е много специален, така че мина добре щом сме заедно. В Ливърпул се чувствам наистина у дома. Приятел съм с всички играчи и треньори в клуба, а с персонала имаме добри отношения и ми е комфортно.