Подписах за Интер, когато бях едва на 16, но се преместих в Италия на 18. Когато пристигнах моите родители останаха с мен известно време, но след като се прибраха у дома ми беше трудно и чак тогава оцених колко голяма стъпка съм направил.
Бях без семейство и приятели, но трябваше да се справя с това. Вече съм далеч от дома си четири години, но имам амбиция е да успея като футболист и се справям с живота.
Жозе Моуриньо ме привлече в Интер, но тренирах с отбора само два дни, когато трябваше да подпиша, така че само се срещнах и проведох няколко разговора с него.
Това ми бе от полза, защото само той говореше португалски, но нямах възможност да тренирам при него, тъй като се присъединих, когато той напусна и бе заменен с Рафа Бенитес.
Потренирах малко при него, но така и не играх в Интер, защото ми нямаше доверие и бях изпратен под наем в Еспаньол, където играх при Маурисио Почетино.
Брендън Роджърс единствен показа, че ми вярва и ми даде време да се адаптирам, затова смятам, че е важен за развитието ми. Просто нямах нужната физиката за Висшата лига.
Веднага щом пристигнах в Англия ми стана ясно, че винаги има поне по двама трима играчи готови да ме атакуват и да свикна да играя на висока скорост ми отне известно време.
Няма как да се отпуснеш в Премиършип, дори за малко и не е като в Бразилия, Италия или Испания, където имаш време и пространство да си играеш с топката.
Сезона започна слабо за Ливърпул, но вече набираме скорост и подобряваме представянето си и резултатите. Вярвам, че можем да спечелим трофей, защото е много важно за клуба.
Все още не е гореща тема подновяването на моя договор, но ще бъда много щастлив да остана на Анфийлд по-дълго време и да спечеля трофеи.
Може пък да ми се отвори възможност да стана един от великите играчи, които са носели екипа на Ливърпул.