Фил Нийл за 23-ите си трофея с Ливърпул

Младите фенове на Ливърпул, може да са забравили кой е Фил Нийл, но родителите им със сигурност помнят, че това е един от най-великите играчи на тима.

Фил Нийл е единственият играч на Ливърпул играл на пет финала за Купата на Европейските Шампиони, между 1977 и 1985 г.

Някои играчи от този велик отбор продължават да са под прожекторите и имат доходни кариери в медиите, но Нийл продаде повечето си велики спомени от страхотната си кариера.

Получи 11750 паунда за медала в Европа през 1977 г., 6462 паунда за този през 1978 г., за да помогне финансово на внуците си. Все още в клубния музей има няколко негови екипа, но това едва ли олицетворява звездната му кариера.

Фийл Нийл е постигнал много повече за 417 мача с Ливърпул, от който и да е друг, като е спечелил 23 трофея. Този рекорд бе надминат само от Райън Гигс и Пол Скоулс, но с доста повече срещи.

„Макар, че печелихме доста трофеи, не получавахме заплати като днешните звезди, така че след като говорих с децата, реших да разпродам медалите си, за да направя нещо за внуците си. Те разбира се бяха против, но реших, че е по-важно да осигуря бъдещето им, отколкото да запазя тези велики спомени,“ заявява Фил Нийл.

Боб Пейсли превръща Фил Нийл в бек-крило, което е нещо невиждано за времето. Но тогава Ливърпул разполага с централни защитници от световна класа, като Алън Хансен и Фил Томпсън.

„Попитах Томи Смит как да се справя с Джон Конъли при дебюта си в Мърсисайдското дерби през ноември 1974 г. Той просто ми отговори – Удари го няколко пъти и аз го направих.“

„Подобни неща бяха нормални тогава. Например, аз играх със счупена скула почти цял мач през 1976-та срещу Дарби, което е доста опасно, за човек непрекъснато бягащ по крилото. След мача хирурзите я подмениха отвътре и след около шест седмици играх срещу Уест Хем,“ разказва Нийл.

На финала срещу Реал Мадрид през 1981 г., Нийл изпълнява прецизно инструкциите на Боб Пейсли, като опазва фланга си, тъй като 80% от атаките на испанците са от неговата страна и Ливърпул печели третата си КЕШ.

„Работата ми беше да не им дам възможност да атакуват през моята зона. Но това не означаваше, че Алън Кенеди не може да атакува по другия фланг и всички знаем какво се е случи,“ казва Нийл.

Фил Нийл е назначен за капитан, след продажбата на Греъм Сунсес в Сампдория през 1984 г., така че се е сблъсква с неописуемо мрачната нощ на стадион Хейлз през 1985 г., когато 39 фена на Ювентус бяха смазани.

„За този мач със сигурност ще съжалявам вечно, тъй като аз изведох Ливърпул на стадиона.Помолиха ме да изведа отбора, но аз казах НЕ. Тогава официалните представители на УЕФА, започнаха да ме убеждават, че ако не го направя, може да умрат още фенове“.

„В онази нощ ми беше много трудно. Дори повече от нощта, когато разбрах, че вместо мен са избрали Кени Далглиш за наследник на Джо Фейгъан. Това бе пет дни след ужасите в Белгия.“

„Това беше най-опустошителната седмица в живота ми. За пет дни, мечтите и амбициите, към които съм стремял повече от десетилетие, бяха разбити.“

Той поема Болтън за шест години и половина, като извежда тима да Уембли три пъти, в стремежа си да спечели промоция, преди да поеме Ковънтри Сити във Висшата лига.

Още по-брутален е периода му, когато става помощник на Греъм Тейлър в английския национален отбор през 1994 г.

В автобиографията си, Греъм Тейлър защитава асистента си Фийл Нийл и разкрива на какви ужаси са били подложени, който са и главната причина за провала на Англия.

„Не бях сляп и много добре разбирах положението в което сме. Знае, че ще бъда заклан, заедно с Тейлър. Ние обаче не можахме да се справим със задачата да опазим Пол Гаскойн.

Това беше просто кошмар, а пресата не осъзнаваш в какво ни обвинява. Газа започваше деня с чаша кафе и веднага след това минаваше на бренди. В 23:30, се опитвах да го накарам да си легне.

Няма да забравя, как една нощ преди мача беше влизал в съблекалнята и бе отрязал върховете на всички чорапи на играчите. Дори и на моите. Обичах го, но ни беше много трудно с него,“ разкрива Фийл Нийл.