Фил Томпсън: Направете го за Боса!

През 2001-ва с Ливърпул пътувахме до Олимпийския стадион в Украйна, за да играем срещу Динамо Киев. След победа с 2:1, станахме първия английски тим с успех в Киев, но победата беше още по-велика, като се имат в предвид обстоятелствата преди мача.

В деня, в който трябваше да летим, Ливърпул игра с Лийдс на Анфийлд и завърши 1:1. Но на полувремето Жерар Улие се срина и трябваше да му направят спешна сърдечна операция, с която да му спасят живота.

Докато липсваше аз поех юздите, но беше много, много трудно. След мача с Лийдс, трябваше да ходя до различни болници, защото първоначално Улие беше отведен в Кралската, а след това прехвърлен в Бродгрийн.

Така излетяхме за Киев на следващата сутрин.Заради четиричасовия полет и времевата разлика, трябваше да се придържаме към плановете ни, но все още не беше ясно дали аз съм мениджър или не.

Не, че имаше някакво значение, защото най-важното беше здравето на Жерар Улие. През цялото време мислите ни бяха насочени към това. С помощта на доктор Валер, информираме играчите за състоянието му.

Операцията му е била изключително дълга, над 11 часа, така че можете да си представите, че беше доста екстремно. Нервите ни бяха опънати и постоянно звъняхме до Англия. Медиите също ни досаждаха и искаха информация.

За първи път щях да водя отбор като мениджър, а Динамо Киев беше много добър тим по онова време. Осъзнавайки важността на мача и, че аз съм отговорен да накарам играчите да се съсредоточат върху срещата, без да мислят за Жерар Улие.

Изпитвах страх, дали ще постигна някакво равновесие, давайки указания на отбора и информация за здравето на Жерар, защото той беше много добър в това. Улие щеше да тушира емоциите си и в края на краищата да се справи.

Той не викаше и блъскаше, но щеше да накара играчите да се подготвят. Бяхме говорели с него седмицата по-рано, какъв отбор ще играем в Киев, така че отборът, който спечели, не го бях определил аз. Това си беше отбора на Жерар.

Проведох разговорите, както той би направил и изгледахме клиповете на Динамо Киев, които беше подготвил.

След като направих разбора показах една черна дъска, на която бях написал с големи букви: „Направете го за Боса!“ Исках с тази мисъл играчите да излязат на терена. След това правих същото преди всеки мач, до завръщането на Улие.

Беше доста емоционално време, но за играчите спечелели срещата, беше много специален момент. Дани Мърфи вкара гол, но домакините изравниха резултата, след това Стивън Джерард в 66-ата минута вкара победното попадение.

Стиви Джи и Дани Мърфи бяха двамата ни най-важни играча, но и Емил Хески беше невероятен. Водеше блестящата битка с централните защитници, които бяха национали. Той просто не ги остави да си починат и така и не успяха да се справят с него.

Съблекалнята ни беше най-щастливо място на света след победата, но веднага след като кацнахме в Ливърпул се отправих директно към болницата и не можех да повярвам на това, което видях.

Жерар Улие беше в една затъмнена стая и имаше толкова много жици, тръби и медицински машини включени в него. Просто не бях виждал нищо подобно през живота си. Бучката в гърлото ми изчезна, чак когато ми казаха, че вече няма опасност за живота му.

Вярвам, че под ръководството на Юрген Клоп, Ливърпул може да напише нова славна страница в историята. Играчите на Анфийлд слушат за великата ни клубна история през цялото време от легенди и бившите играчи.

Но моето обръщение към тях е, да излязат на стадиона в Киев и да се превърнат в герои. Тежестта на големите очаквания поради славната ни историята не трябва да ги притеснява.

Става въпрос за вяра, че могат да се превърнат в безсмъртни легенди точно сега, ако успеят да победят Реал Мадрид. Сигурно са виждали какво се случи в Цариград през 2005 г. и как все още живеем с това.

Остава им само да си повярват, защото от видяното през сезона Ливърпул има прекрасни класни играчи, които имат фантастичната възможност да се превърнат в истински легенди.