Аз нямам представа какво ни очаква в бъдеще, но дали ще бъдем успешни зависи и от другите топ клубове. Всички стартираме при равен шанс да подобрим съставите си.
Няма да как да променим манталитета си, при възобновяването на първенството. Процеса в Ливърпул не е завършен и има място за еволюция.
Трябваше ни време да достигнем до това ниво, но нямах съмнение, че това ще се случи. Все пак представянето ни в бъдеще, зависи и от останалите отбори.
Имаме много неща за подобрения и работим върху това. Имаме свежа кръв в отбора, но можем още много да подобрим състава, което е наистина страхотно.
Животът е предизвикателство и ние осъзнаваме това в момента. Проблемите, които Ливърпул имаше в миналото, сега не изглеждат никак сериозни.
Единственият начин да постигнеш нещо е да даваш всичко от себе си, но все пак не е гаранция. Играхме два финала в Шампионска лига и изтървахме титлата с 1 точка.
Но момчетата винаги даваха всичко от себе си. Бяха готови да опитат отново, но все пак има два възможни сценария. Или да загубиш финала, или да го спечелиш.
Но, дори да загубиш е прекрасно, защото си стигнал до там, а не си отпаднал в полуфиналите, четвъртфиналите или в груповата фаза.
Поражението в Шампионската лига от Реал Мадрид беше много странно. Единственото, което разбрахме с момчетата е че сме достатъчно добри, за да се класираме отново.
Изпълнихме планът си още в следващия сезон. Но това че отпаднахме през тази кампания по-рано, не означава, че ще се откажем през следващата. Веднага след подновяването на надпреварата, ще се концентрираме отново.
Личните ми взаимоотношения с играчите са внимателно балансирани, за да гарантирам най-голям професионализъм. Играчите на Ливърпул не са ми деца, но и синовете ми са на 32 и 35 години, така че са на тази възраст.
Има моменти, когато се отнасям към футболистите като баща, има моменти когато съм им приятел, но има моменти, когато трябва да ги критикувам. Нещата не са еднозначни.
Колкото по-близки са отношенията ни, толкова повече трябва да им казваш истината. Обясних им го и казах, че искам да бъдем приятели, но не мога да бъда най-добрият им приятел.
Всеки приятел, трябва да казва истината. Приятелят трябва да ти казва какво можеш или не можеш да правиш. Кое е правилно и кое не. Точно това правя и аз.
Причината е, че искам да им помогна, защото това ми е работата. Те трябва да играят по възможно най-добрият начин, за да си свършат работата.
Не смятам, че методите или тактиката ми се промени, откакто съм в Ливърпул. Някой от идеите ми през последните 20 години са си същите от началото на мениджърската ми кариера.
Организацията в играта е сходна. Винаги съм държал моите отбори да спечелят и задържат топката. Тези неща не са се променили, защото мисля, че е правилно.
Но разбира се като мениджър, трябваше да се адаптирам към стила и качеството на играчите. Тук нещата бележат значителен напредък през последните години. В Ливърпул е различно, както в Дортмунд беше различно от Майнц. Но всичко опира до организацията.
Не че имам фикс идея, но се опитвам да разбера качествата и уменията на момчетата, след което да ги използвам. Така че нещата са ясни, трябва да се адаптираш към ситуацията.
Разбира се, много неща в кариерата ми се промениха. Не само начинът ми на работа. Започнах сам, сега имам голям екип от треньори до себе си.