Точно преди 226-то дерби между Ливърпул и Евертън в ексклузивно интервю, Юрген Клоп разговаря с Кевин Ратклиф, Джим Беглин и журналиста Джеймс Пиърс. Германецът отдели време от подготовката си за сблъсъка, за да се срещне с двамата бивши играчи, които са излизали един срещу друг преди три десетилетия.

Кевин Ратклиф е най-успешният капитан в историята на Евертън, които вдига Купата на Англия, Купата на Националните Купи и две титли по време на 15 годишния си престой на Гудисън Парк. Докато бившият защитник на Ливърпул - Джим Беглин е ключова фигура в отбора на Кени Далглиш от сезон 1985/86.

Ето и разговора им:

Пиърс: Юрген Клоп, очакваш ли с нетърпение първото си дерби на Мърсисайд?

Клоп: Наистина щастлив в този наистина натоварен график, че има мач, в която не трябва да търся точните думи за мотивация на футболистите ми. Аз съм начинаещ в това дерби, но знам, че когато става въпрос за футбол, обичам емоциите, страстта и агресивността, а градските дербита предлагат точно това. Надявам се през следващата година да бъдем по-добри, тъй като Ливърпул е наистина много голям клуб, който не заслужава да бъде 7-ми, 6-ти или 5-ти. Знам, че Евертън също е голям клуб, който е имал много успехи в миналото, но ще се опитаме да спечелим, за да направим нашите фенове щастливи. Днес тренирах 45 играчите и макар да има доста от тях с контузии не мога да повярвам колко талантливи са младежите, които бяха под наем. Просто съм принуден да използвам някой от тях, но според мен имат талант и съм доволен от тях. Например, Камерън Бранаган е изключителен талант. Винаги съм знаел, че във Висшата лига има качествени футболисти и това бе една от причините да искам да дойда тук, макар всичко да започна по един луд начин за другите отбори.

Ратклиф: Да за този мач не е нужна мотивация.

Клоп: Тази сутрин се опитах да разговарям с играчите за мача с Борнемут, но не мисля, че някой ме слушаше. Всички мислят за Евертън и това е наистина страхотно. За мен също е много вълнуващо. Треньор съм от 2001-ва и в тези 15 години всеки мач е бил важен за мен, но не мога да отрека, че дербитата винаги са били нещо специално. Те винаги са по-трудни, защото трябва да се справяш с напрежението, което не дава никакво предимство за един от двата отбора.

Ратклиф: Хауърд Кендъл ни съобщаваше състава в автобуса на път за стадиона. Просто казваше – ти си №4, ти си №6, ти си №8 …. и това беше всичко.

Белгин: При Кени Далглиш беше същото и ни съобщаваше състава час преди старта, а всички ние седяхме и се чудихме дали ще ни избере сред титулярите. Джо Фейгън обаче винаги беше готов със състава в деня преди мача и когато ми каза, че ще дебютирам в мърсисайдското дерби през 1984 г., не спах нито минутка през нощта.

Клоп: Да но тогава е времената са били различни и много неща са се променили. Например когато започнах в професията, се налагаше да правя анализи на мачове на DVD с няколко седмици преди срещата. Особено голям проблемът беше да го показвам на отбора кадрите. Трябваше да превъртам напред, назад записи, опитвайки се да стигна до честта, което искам да им покажа. Беше толкова скучно за мен, че дори се питах: „О, Боже мой, какво правя изобщо тук?“ Сега е далеч по-лесно.

Радклиф: Така е имаше твърде много глупости преди време. Бях мениджър на Честър и тъй като имахме право само на три смени, на пейката имаше място само за трима от играчите. Налагаше ни се да плащаме местата на играчите, които не са записани.

Клоп: Сега всеки мениджър, за да се хареса на феновете заговори, че иска младите играчи по-близо до първия отбор. Но проблемът е, че ако те само седят на пейката и не играят няма смисъл от цялата идея. За тях е по-добре да играят в отбора до 21, отколкото да топлят пейката.

Пиърс: През 80-те години имаше огромен натиск към играчите в мърсисайдското дерби. Радвате ли се, че сте били част от това?

Радклиф: Времената се промениха. Аз от дете бях фен на Евертън и когато играехме с Ливърпул това означаваше много повече. Всеки в околността знаеше всичко за това дерби и то означаваше много повече за играчите. В наши дни играчите са просто едни наемници и за тях е просто един мач – не е нищо специално.

Клоп: Аз не мисля така. Прав си, че има голямата промяна и вече няма толкова много местни играчи, които играят със сърце за любимият си отбор. За тях това е най-важната среща в живота им, но сега натискът също е голям. Общественото мнение продължава да оказва влияние и всичките ми играчи знаят много добре какво означава това дерби.

Радклиф: Последния път, когато бях тук в Мелууд беше през 1978, когато играех за тима до 17 на Евертън. Б отборите играеха тук, след тях резервите. 14:00 започваше мача на Гудисън Парк или Анфийлд на А отборите.

Клоп: И това всички в един ден ли беше?

Радклиф: Да. Гледахме резервите и вече се досещахме кой ще бъде в А отбора. Следващия въпрос беше колко жълти и червени картони ще видим. Беше битка и дори не виждахме много топката в първите 20 до 30 минути. Ако играеш като полузащитник, вече си с червен врат от шамари.

Белгин: Така беше. Бяха истински битки. Спомням си едно мини дерби, преди първия отбор да излезе на Анфийлд. Евертън имаха един нападател – Уорън Аспинал, който ме ритна в началото и аз напълно го загубих в мача. Бях изгонен от състава, защото не знам какво правя по терена. Но тогава беше така, ако си играч не можеш да показваш слабост. Дори да те ритат, трябва да имаш сили да се изправиш, в портативен случай нямаш място на терена. Сега футбола се превърна в игра за лигави милионерчета.

Радклиф: Помня един полуфинал за ФА Къп срещу Ман Юнайтед, който се игра на Гудисън през 1985 г., това беше точно преди дербито на мърсисайд. Беше наистина жестоко. Топката беше точно пред публиката и когато се наведох да я взема, всички фенове на Юнайтед наоколо се изплюха в лицето ми. През 1989 и трагедията на Хилзбъро настъпи голяма промяната в градското дерби.

Клоп: Тъй като аз съм бил тук и преди, имам чувството, че съперничеството в Ливърпул ни е по-жестоко, отколкото между Дортмунд и Шалке. Например, щом си работил за Дортмунд, нямаш никакъв шанс да го направиш в Шалке, дори да си най-добрият. Тук се чувствам малко по-различно. Срещам се с евертънци всеки ден по улиците и те са доста приятелски настроени.

Радклиф: Така е, но ние сме разделени на сини и червени, дори в една къща. Има много евертънци, които са възпитани в семейства, фенове на Ливърпул и обратно.

Белгин: Брат ми голям фен на Евертън и винаги сме били съперници. Така, че Юрген почакай да ги победим в сряда и ще видиш промяната в настроението им.

Клоп през смях: Аз си мислих, че са щастливи, защото си мислят, че Ливърпул няма да има никакви успехи още 20 години!

Ратклиф: Аз съм вкарал само два гола докато играех за Евертън, но съм тай-горд с този, който беше от 70 ярда пред КОП-а.

Белгин: Спомням си, че ни победихте с 2:0, а това беше голям удар за Ливърпул, тъй като поехте контрола върху борбата за титлата. Ние бяхме двата най-добри отбора в Англия, а може би и в света, така че ни направите услуга. След това поражение имахме серия от 11 мача без загуба и спечелихме титлата с две точки пред вас.

Ратклиф: Евертън беше толкова близо до титлата, но загубихме в Оксфорд и това беше определящото. Гари Линекер пропусна да вкара 10 гола в мача и нищо чудно, че след него го продадоха на Барселона!

Пиърс: Трябва да е било страхотна седмица. Ливърпул спечели титлата на Стамфорд Бридж, а след след това победи Евертън на финала в ФА Къп на Уембли.

Белгин: Знаехме, че трябва да спечели срещу Челси, защото Евертън бяха много близо зад нас и трябваше да играят с Уест Хем в понеделник. Те бяха страшно силен отбор и когато на Уембли Гари Линекер ни вкара и поведоха с 1:0 си помислих: “ Евертън ще спечели и това малко ще балансира нещата“.

Ратклиф: Не стана, защото имахте Брус Гробелар на вратата?

Белгин: Да, много ливърпулци през годините казаха, че той ни е събудил. Подадох топката на Брус и той ми се викна нещо пренебрежителна. Аз също му отвърнах и той ме удари!

Ратклиф: Но спаси фантастични удари на Греъм Шарп.

Белгин: Да, скочи като кенгуру. След като изравнихме, Ръш вкара два гола и спечелихме с 3:1. Така направихме дубъл. А си спомням, по рано през сезона как Алън Хансен отиде при Кени Далглиш и му каза: „Този отбор е много слаб и няма да спечели нищо“! Ливърпул обаче имаше дух и вяра и може да играе наистина добър футбол, така че винаги намираше начин да спечели.

Ратклиф: Йън Ръш беше като призрак за Евертън. Това беше горчив ден за нас. Ливърпул завърши сезона с два трофея, а ние останахме с празни ръце.

Пиърс: Но, това не бе най-добрия мач на Йън Ръш. Той нали ви вкара четири гола на Гудисън през 1982 г.?

Белгин: Тогава мисля, че изгониха Глен Кийли?

Ратклиф: Да, Глен бе изгонен през първото полувреме. Вие ни бихте с 5:0, а Ръш вкара четири. Не можех да повярвам, че падаме толкова тежко у дома. С Глес бяхме много добри приятели от деца. Бяха му взели книжката в момента и аз го карах до тренировъчната база всеки ден. Живеехме на три мили един от друг в Северен Уелс.

Клоп: Как са разпределени феновете в Ливърпул? Дали са 50/50 между Ливърпул и Евертън?

Белгин: Евертънци мислят, че са повече. Те смятат че феновете на Ливърпул са в чужбина. Ще ги чуеш в сряда вечер да пеят, а след мача потеглят за Норвегия!

Ратклиф: Може би в областта феновете на Евертън са наистина повече, но маркетингът на Ливърпул е много по-успешен. Специално за града може би са 50/50.

Белгин: Как така Ливърпул и Манчестър Юнайтед имат голямо значение в света, а вие нямате? Не се ли дължи всичко на успехите?

Пиърс: Кевин, какво ще кажеш за настоящия отбор на Евертън? Все пак са на полуфинал за ФА Къп.

Ратклиф: Определено е добро постижение за играчите и мениджъра, с които разполагаме. В защита сме немарливи, но бележим често. Имаме Ромелу Лукаку, който вкара 20 гола. Рос Баркли също има двуцифрено число голове. Напред изглеждаме добре, но сме уязвими в защита и играем отвратително зле на Гудисън.

Белгин: Гледах често Евертън този сезон и виждам, че имат много неща, които будят безпокойство. Мисля, че играят добре през този сезон, но не и според феновете им. Ако си неутрален ще ги харесаш, защото в мачовете им падат много голове.

Пиърс: Това, че Евертън не е печелил на Анфийлд цели 17 години, дали не пречи на съзнанието на играчите?

Белгин: Не мога да си спомня като играч да съм се замислял върху подобни статистики и по наше време нямаше значение подобни неща. Роберто Мартинес направи шест промени в края на миналата седмицата, така че може би мисли да грабне победа на Анфийлд или да пози сили за мача на Уембли срещу Манчестър Юнайтед. Но с подобна тактика, когато Дейвид Мойс пазеше сили за следващия уикенд и финала, Стивън Джерард им вкара хеттрик и Ливърпул спечели 4:0. Спомням си как Питър Рийд щеше да полудее и каза по телевизията: „Какъв е този отбор, който не може да изиграе два мача за четири? Пълна глупост е да играеш с резервите си срещу Ливърпул“.

Ратклиф: Да, пред Евертън има два важни мача тази седмица, но не знам мотивацията им.

Ратклиф: Имаме няколко важни играчи с контузии, като Шеймъс Колман, което е голям удар.

Клоп: Виждам, че Евертън е невероятно талантлив отбор.

Ратклиф: Фил Ягиелка също няма да играе.

Клоп: С толкова контузии да изиграеш два мача за четири дни е трудно. Няма как да кажеш на играчите „давай, давай“. Вие трябва да решиш кой ще играе, но това е част от работата на мениджъра. Например, аз направих промени за Борнемут, заради умората в последния мач, не защото ни предстои градско дерби. Имаме добър ритъм, но вече не помня колко мача изиграха тези момчета през последните четири седмици, така че се нуждаеха от почивка. Имаме още осем или девет мача до края на сезона и е ясно, че трябва да продължим да се борим на два фронта.

Белгин: Кевин, ти притеснен ли си за сряда?

Ратклиф: Аз винаги съм притеснен. Просто съм възпитан да се притеснявам за изхода на дербита. Кълбо от нерви съм преди мача.

Клоп: Няма ли да бъдеш на Анфийлд?

Ратклиф: Не, нямам билет.

Белгин: Кариерата ми приключи в дерби. Аз счупих крака си в един четвъртфинал за Купата на лигата на Гудисън през ’87-ма.

Клоп: На колко си бил?

Белгин: На 23.

Клоп: Толкова млад?

Ратклиф: Това беше наистина от най-лошите контузии, които си спомням от мърсисайдското дерби.

Белгин: Не говоря само за себе си, но тогава пред всеки стоеше предизвикателство да живее с това. Това беше начинът на игра. Сега играчите са защитени повече.

Клоп: В днешно време играчите имат повече мускулни проблеми. Дори не си спомням кога за последно съм имал контузен играч след контакт. Сега се контузват от натоварванията и късат сухожилия или мускули.

Белгин: Аз не съм играл в много дербита като Кевин, но аз знам, че съм спечелил три повече, отколкото съм загубил.

Ратклиф: Играл съм точно в 32 мърсисайдски дербита.

Клоп: 32?

Пиърс: Има 20 червени картона в градското дерби, само в ерата на Висшата лига. Повече от всеки друг двубой.

Клоп: Така е било и преди да поема Дортмунд. Срещу Байерн и Шалке винаги е имало червени картони. Но след като ги поех не сме получавали нито един. Ако трябва да бъда честен, това не ми харесва. Ако си готов не е нужно да си прекалено агресивен, защото така може да нараниш дори себе. Аз така разбирам футбола. Да тичам повече, да се боря повече, но не и да правя глупави фалове и да ме изгонят. Не разбирам, защо грубите играчи се превръщат в легенда за феновете.

Белгин: Ние когато спечелим дербито, отивахме да празнуваме в града, ако сме загубили се криехме. Бяхме като погребани и ни беше срам да се покажем.

Ратклиф: Да и то за няколко седмици!

Клоп: Аз нямам такъв проблем, тъй като играем с Нюкасъл в събота и ще трябва да се покажа, дори да загубим. Пък и съм сигурен, че ще успеят да ме намерят. Беше ми много приятно да се запозная с вас, момчета и ви благодаря за приятния разговор.