През миналия сезон Ливърпул се справи добре, но няма с какво да се гордеем. Макар да съм много позитивен човек, не бих казал, че самото достигане но финал е успех, защото трябваше да го спечелим.

Положителното при нас е, че има на къде да се развиваме и подобряваме. Чувствам, че сме в добър период, но колкото по-близо сме до началото на сезона, толкова по-маловажно ми изглежда това.

Вече не е важно как се чувстваме, а да сме готови. И през миналата кампания Ливърпул беше силен отбор, но вярвам, че с покупката на Кейта, Фабиньо, Алисон и Шакири, ще вдигнем нивото си.

Направихме наистина добри трансфери, откоето съм много доволен. Точно тези играчи искахме, така че сега ни остава да съчетаем качествата на новите с тези които са тук, за да може всичко да сработи.

Само тогава можем да кажем, че ще правим следващата стъпка. Няма как да обещая, че тази следваща стъпка ще е утре, но се надявам да бъде този сезон.

Това няма да се изразява в подобряването нивото на футбол, по-скоро означава, че ще играем по-често футбол на високо ниво, като в добрите си дни, без да има спадове.

Наистина Ливърпул се завръща в компанията на топ клубовете в Европа, а това е голямо постижение. Вече го чувствам, когато купуваме играчи. Всички футболисти по света са наблюдавали нашите мачове и са видели какво можем.

Вече много по-лесно убеждаваме някой да подпише с нас, всъщност дори не е нужно да ги убеждаваме. Нито Върджил ван Дайк, нито Наби Кейта, Садио Мане или Мо Салах сме убеждавали.

Но с футбола от миналата кампания просто казахме:“ Кралицата идва в Ливърпул и ако подпишеш за нас, можеш да се срещнеш с нея!“

Играчите и феновете на Ливърпул през миналата година не паднаха духом, въпреки раздялата ни с Коутиньо или травмите през пролетта. Надявам се да запазим този дух, защото момчета бяха изключителни през миналия сезон.

Започнахме в предсезонната си подготовка трудно с мрънканията на Филипе Коутиньо за трансфер в Барселона. Макар да не сме го обсъждали много, всички един играч знаеше за това.

Дори след започването на сезона, той искаше да напусне Ливърпул. Все пак остана и даваше 100% от себе си до Коледа. Това беше един страхотен урок за всички останали.

Не знам дали Мо Салах ще вкара отново 44 гола или дали Ман.Сити ще ни води 25 точки в края на сезона, но задачата ни е да не допускаме това. Не виждам смисъл да мислим за другите отбори.

Все пак не сме загубили всички точки от Сити, а от останалите отбори. Когато говоря за постоянство, става въпрос за печелене на повече точки, не би трябвало да мислим за Сити, след като не ни предстои мач с тях.

Ако започнем кампанията с мисъл да ги преследваме е свършено с нас. Ливърпул трябва да бъде 100% фокусиран върху себе си. Да играе и печели всички възможни точки като във финал.

Ако се борим много повече от миналия сезон до последния сигнал и сме задружни, ще имаме успешен сезон. В противен случай не.

Може пък да извадим късмет и да попаднем в своеобразен поток, да играем срещу отбори в слаба форма, като Сити през миналия сезон. На Ливърпул му се налагаше да се бори много повече за всяка точка, отколкото на тях.

Да играеш красив футбол е важно, но да постигаш резултати е по-важно и се надявам да започнем да показваме точно това непрекъснато. Да имаш желание за победа е преди всичко, да си готов за битка.

Отношенията ми със собствениците са много добри. Така е от първия миг, в който се срешнахме, като постепенно се подобряват още повече.

Никога не са искали от мен луди неща, като резултати, защото са наясно с възможностите на Ливърпул.

Джон Хенри и Том Уорнър са собствениците, но Майк Гордън е моят човек от FSG в клуба. Той върши чудесна работа и обича със сърце Ливърпул.

С Майк обичаме да работим и с спортния директор Майкъл Едуърдс, като сме изградили една много здрава връзка помежду си.

Джордан Хендерсън и много важен играч за нас. Не само защото е прекрасен футболист, а защото е лидер на тима. Ливърпул се нуждае от играчи като Хендо и Джеймс Милнър.

Те са хората създаващи специален дух в отбора, иначе тима нищо в тима няма да работи. Все още си спомням мача с Бърнли, когато загубихме с 2:0 с над 80% притежание на топката.

Хендо пропусна да пресира играч на Бърнли и така падна един гол. След мача ме попитаха дали той може да играе като номер 6 и аз без да се замислям отговорих, че може.

Той тъкмо беше започнал да се учи какво е да играеш на тази позиция, трябваше да подобри изявите си и точно това направи.

Все още Хендо се справя по-добре като номер 8, но сега с Фабиньо можем да играем с двама дефанзивни халфа, ако се наложи. Така че той си остава ключов играч за мен.

Казах му това и когато ми се обади и искаше да се завърне в отбора веднага след Световното. Почти насила го принудих да почива три седмици, тъй като имаше много изморителен сезон.

През този трансферен прозорец, се опитахме не само да разширим отбора, но и да добавим качество. Аз наистина много обичам нашите млади момчета, защото в трудните моменти от сезона имаме нужда от тях.

Вярвам в тях и знам, че са готови, когато се наложи. От време на време играят по един или двама от тях и се оплакват от малкото игрово време, но в интензивните периоди, непрекъснато ги използвах.

Ако изиграеш 40 мача на сезон, можеш да играеш почти брилянтно, но не и в 50 срещи. Повечето момчета обаче вероятно натрупаха около 50 мача през миналия сезон.

Това ни накара да действаме на пазара и сега можем да запазим високото си ниво на представяне през цялата кампания. Напълно съм доволен от играчите, който имам, а Джордан Хендерсън продължава да има главна роля в отбора.