Ливърпул вкара по четири гола в три мача на Анфийлд за последните 10 дни. Евертън е много по-силен отбор, от това което показват в действителност и си мислех, че ни чака труден дерби мач.
Те наистина бяха дори по-енергични от нас в първия половин час, но след това мача не може да се нарече дерби. Може би това е най-слабият техен мач, който съм гледал на Анфийлд.
Трябва да кажа, че изпирах съжаление към Роберто Мартинес, тъй като всичко, което можеше да се обърка за Евертън се обърка, а в крайна сметка цената плаща мениджъра.
Да Евертън не се играе добре, след като много от играчите им не са в добра форма, докато тези на Ливърпул навлизат в такава и сините просто нямаше как да се справят.
Но най-важното нещо е, че желанието за игра във футболистите на Ливърпул се завърна и Анфийлд вече наистина изглежда като непревземаема крепост за опонентите ни.
Сред феновете ни вече властва фактора – Feelgood, тъй като отборът им заигра футбола, който искат да гледат. Играчите са пълни с енергия и винаги готови да търсят победата.
Най-важният ни играч през сезона е Джеймс Милнър и мисля, че започва получава заслужени овации.
Откакто пристигана, някак си бе подценявана ролята му и дори чух изрази от малоумници, че не бил нищо повече от бягащ кон.
За мен той е много качествен играч и не случайно е футболистът с най-много асистенции за Ливърпул, освен това при липса на Джордан Хендерсън, носи капитанската лента с чест.
Джеймс Милнър, може би в момента за първи път в кариерата си има толкова свободна роля, но.се раздава по целия терен. Което много малко футболисти на Ливърпул правят през последните години.
В следващата среща очаквам Нюкасъл да бъде много по-труден съперник от Евертън, но от друга страна пред нас отново се отваря вратата за влизана в топ четири.
Срещу Манчестър Сити показаха енергия и може би Рафаел Бенитес започва да връща вярата в играчите си.
Нямам съмнение, че Юрген Клоп ще направи промени в състава на Ливърпул, тъй като ни очаква полуфинала срещу Виляреал.