Ян Мьолби за Джейми Карагър и Даниел Стъридж

Джейми Карагър ще получи чудесно изпращане в неделя на Анфийлд и няма как да бъде другояче.Той служеше по прекрасен начин на футболен клуб Ливърпул, толкова много години.

Спомням си времената, когато тренирахме заедно, тъкмо преди да напусна отбора през 1996 г. Тогава резервите и младежкия отбор тренираха заедно всеки понеделник. Кара бе едно младо момче, с което с удоволствие прекарвах времето си.

Открояваше се от останалите, защото наистина обичаше футбола и непрекъснато говореше за футбол.

Но тогава нямаше индикации, че ще се превърне в истинска легенда, а спомените ми за него са, като за дете което се надявах да пробие в първия отбор на Ливърпул.

Всеки път той успяваше да използва дадените му шансове и след като проби игра на няколко позиции, но като че ли централен защитник най-много му пасва.

Феновете ще го запомнят като играч, който винаги дава 100% от себе си без значение от важността на мача , но Кара винаги си е бил такъв.

През годините Джейми Карагър подобряваше играта си непрекъснато и показа какъв голям професионалист е.

Играчи от неговата класа и неговата лоялност към клуба си не са много в съвременния футбол, освен това е чудесен организатор и лидер, който винаги играе със страст.

Но мисля, че винаги е бил подценяван от разни „специалисти“, въпреки че бил на върха толкова много години, уж без да има кой знае какви качества.

Нощта в Истанбул през 2005 г. е олицетворение на играта на Кара, защото той е играча, който никога не се е отказва и никога в Ливърпул няма да има втори като него.

Даниел Стъридж пък вкара първите си десет гола за Ливърпул в лигата, по-бързо от всеки друг и това е добро постижение.

Головете му срещу Фулъм бяха блестящи и изглеждаше много остър, като по всичко личи, че ще се окаже добър трансфер и не случайно Кени Далглиш го искаше на Анфийлд.

Надявам се, че Стъридж ще вкара още няколко гола на КПР за завършек на сезона, защото те така или иначе са обречени да изпаднат и бих се зарадвал да ги победим.