В двете срещи лига с Манчестър Сити във Висшата лига, Ливърпул показа впечатляваща игра и вкара 7 гола, но в мен остана съжалението от загубата на Уембли.
Видя се, че когато играем с високо темпо, играчите на Сити не могат да се справят, защото не разполагат с енергия и манталитет.
За съжаление, от добрата игра на Анфийлд и Етихад нямаше и помен на финала за Купата на Лигата, което и срамота.
Ако трябва да бъда честен, съм доста изумен от отношението на играчите на Мануел Пелигрини на Анфийлд.
Те имаха възможност да се преборят за титлата, но сякаш сами се оттеглиха от нея, отправяйки едва един изстрел към вратата на Ливърпул.
Джон Фланаган даде тон за доброто ни представяне и се изненадах, че след като видя колко е безличен Рахим Стърлинг, Пелегрини не го прати по другия фланг.
Много ми хареса играта на Джеймс Милнър и Адам Лалана, но все пак ми се искаше да я бяха показали на Уембли.
Като всеки фен на Ливърпул се радвам се на шанса, че в Лига Европа ще се изправим на Олд Трафод срещу Манчестър Юнайтед в реванша.
Традиционна всеки предпочита да е домакин в реванша, но мисля, че този сезон е точно обратното за нас.
Имам повече вяра в Ливърпул, когато гостува, отколкото на Анфийлд. Така че ако избегнем загубата в първия мач у дома, мисля че ще ликуваме на Олд Трафод.