ТРАНСФЕРИ
ЛЕГЕНДИ
Яри Литманен, горд ли си, че си оставил трайни впечатления сред феновете на Ливърпул?
Поглеждайки назад към времето си в Ливърпул, чувствам се сякаш съм бил на Анфийлд повече от 18 месеца. Прекарах щастлива година и половина, защото това беше любимият ми клуб от дете. Ливърпул ме пожела за втори път и нямаше как да откажа. Първият път, когато се свързаха с мен играех още в Аякс, но като играч на Барселона не можах да откажа. Да бъда част от Ливърпул беше нещо особено специално, но за съжаление не играх достатъчно.
Бях над 30 години и ми се искаше да съм по-често на терена, но след като не се случи, се върнах в Аякс. Роналд Куман стана мениджър и видя в мен опитен играч, около който младите и талантливи играчи да се учат. Хубаво беше, че се завърнах в Аякс. Но ако нещата в Ливърпул се развиваха в желаната от мен посока, със сигурност щях да остана по-дълго. Все още помня престоя си в Ливърпул като нещо много положително.
Какви са спомените на Яри Литманен от мачовете на Анфийлд?
Анфийлд е нещо много специално и като фен бях щастлив, че не се преместехме на нов стадион в Стенли Парк, а останахме на светинята Анфийлд. Това бе добро решение, защото Ливърпул е и Анфийлд. Посетих го преди пет години, когато бе изградена новата трибуна и видях, че е невероятна. Спомням си старите къщи отзад, които бяха близо до старата главна трибуна. Сега ги няма и стадиона е по-голям и по-хубав. Още когато си около Анфийлд чувстваш, че има нещо наистина специално.
Дори когато гледам мачовете по телевизията ми е приятно да видя Анфийлд. Особено КОП, защото знам добре клубната история като фен на отбора. Жялко, че сега няма фенове, но пък така само можем да осъзнаем колко важни са те за клуб като Ливърпул. Играчите, отборът и КОП винаги са имали специална връзка. Това е чувство израснах и аз като фен на Ливърпул през 70-те и 80-те. Радостта от головете на КОП винаги е била специална, сякаш всички най-красиви и важни голове в историята на Ливърпул са били пред тази трибуна.
Гледал ли си мач от КОП-а, преди да облечеш екипа на Ливърпул?
Не, като играч на Ливърпул за първи път видях Анфийлд. Но, разбира се, имах много снимки и знаех прекрасно клубната историята много преди това.
Как така се вманиачи по Ливърпул и защо ти станаха любим клуб?
Израснах с Ливърпул и все още помня како можеше Кевин Кийгън. Той напусна клуба през ’77 г., след като спечели КЕШ, но тогава дойде Кени Далглиш. Имахме Рей Клеманс, Фил Томпсън, Фил Нийл, Тери Макдермът, Греъм Сунес, помня всички момчета. Преди седмица, когато почина Рей Клемънс изгледах акцентите му от изяви с Ливърпул, моментите му на Анфийлд и трите европейски купи. Това е от периода на ранните 70-години, когато започнах да следя футбола и Ливърпул. Спомних си спомням някои мачове и моменти от тях, защото Рей Клеманс беше вратар по това време. За мен той е, разбира се най-добрият вратар в света. Явно не съм вече млад, щом си спомням моменти от преди повече от 40 години.
Кой е любимият ти момент от престоя в Ливърпул?
Самото идване в Ливърпул, беше добър момент. Отборът се разрастваше и имахме няколко млади и супер-талантливи играчи. Майкъл Оуен вече беше в международна звезда, Роби Фаулър беше нападател с доказано качество, Стивън Джерард беше в първата или втората си година в първия тим, Емил Хески беше купен от Лестър. Имахме наистина добър отбор от местни момчета и такива като Сами Хийпия, Диди Хаман, Гари Макалистър, Маркус Бабел и разбира се Патрик Бергер и Влади Смицер. Общо взето 20 класни играча. Аз пристигнах на 1 януари 2001, а само след пет месеца спечелихме Купата на Лигата, Купата на Англия и Купата на УЕФА. Така че беше наистина добър момент да се присъединя към Ливърпул и да наблюдавам израстването.
Вторият ми сезон, също беше добър, макар да стигнахме само до четвъртфиналите в Шампионската лига. Всъщност играхме много по-добре от Леверкузен, но те вкараха голове през последните 10 минути и стигнаха до финала. Във Висшата лига завършихме втори, така че няма защо да се оплаквам. Невъзможно е да определя само един момент от престоя си. За мен беше върховно щастие да играя за клуба, който обичах. Имахме добър отбор и ми харесваше да съм част от това, единственото ми разочарование идва от това, че очаквах да играя малко повече.
Знаеш ли колко много феновете все още говорят за теб и биха искали да те виждат по-често на Анфийлд?
Когато съм в Англия и срещна фенове на Ливърпул, първият въпрос който ми задават е: „Защо не игра повече?“ Хубаво е, че пазят добри спомени за мен като играч, защото затова бях привлечен. Но аз и феновете имахме специална връзка, защото и аз цял живот съм бил фен на клуба. Това е нещо специално, но не е така с всички играчи, които носят екипа на Ливърпул. Повечето от тях са фенове на друг клуб. Но пък Ливърпул има играчи, които са израснали като Скаузъри. Аз съм щастлив, че съм направил нещо за феновете, с което да ме помнят.
СЛЕДВАЩ МАЧ
