Джо Фейгън е мозъкът, който изкова безпрецедентен требъл на Ливърпул през 1984 г. Той е безценна част от изграждането на непобедимата машина от „Анфийлд“, която властва в Англия и Европа дълго време. Той е там за цели 25 години, освен това и основател на легендарния “Вootroom”. Ето и десет малко известни истории, които обобщават, защо Джо Фейгън е толкова голяма легенда на Ливърпул.

1. Подготовката за финала в Рим

Джо Фейгън винаги е педантичен в подготовката си за мачовете, но често остава впечатление, че е точно обратното. Часове преди финала в Рима за Купата на Европейските Шампиони през 1984 г. играчите на Ливърпул, докато довършват вечерята си, Джо се изправя и казва на сервитьорите да напуснат ресторанта, защото иска да говори с отбора. Всички очаква голям пламенна реч, но Джо имънква няколко думи и добавя: „Те не са добри и наполовина, колкото нас”. Капитанът на тима Греъм Сунес си спомня, че това е типично за Джо и той винаги е внасял спокойствие за всички.

2. Отказът на Джо Фейгън да води Евертън

Като дете Джо Фейгън не е голям фен нито на Ливърпул нито на Евертън, но веднъж стъпил на „Анфийлд“ като помощник-треньор през 1958 г., неговата лоялност към клуба е извън всякакво съмнение. Само след четири години работа на Мелууд, обаче бъдещето на Ливърпул може би нямаше да бъде толкова светло, ако Джо Фейгън бе приел поста на мениджър в Евертън. Хари Катарик идва с предложението за треньор към Джо на “Гудисън”.  По онова време “Сините” от Мърсисайд, са един от най-богатите клубове в света и офертата им е особено примамлива, но съпругата на Джо Фейгън години по късно заявява: „Джо беше повече от щастлив на „Анфийлд“ и имаше много добри приятели там. Ливърпул бавно, но сигурно напредваше и той се надяваше да настигнат Евертън. Джо се чувстваше част от изграждането на нещо голямо и не виждаше причина да се мести на друго място. “

3. Как избликът на ярост у Джо Фейгън донесе титлата на Ливърпул

Джо Фейгън не беше надут човек и нямаше надуто его, но когато е необходимо той не се страхува да се изправи и да каже суровата истина. Един такъв случай е след срамната загуба на “Анфийлд” с 3-1 от Манчестър Сити на “Boxing Day” през 1981 година. Този резултат праща Ливърпул в средата на класирането и отписва тима от битката за титлата. Тогава нехарактерно за Джо ,той избухва и напада по-опитните играчи. Празнодумство не е в негов стил, но явно нещата са далеч от стандартите му и нещо трябва да се направи. Играчите са стреснати от гнева и яростта му и бързо осъзнат грешките си. След тази случка Ливърпул бързо навлиза във върхова форма и печели серия от победи, което се възприема за чудо. Избликът на Джо Фейгън има желания ефект и пет месеца по-късно Ливърпул бе коронясан за шампион отново.

4. Мита, че Джо Фейгън не е велик оратор

Интервюта с Джо Фейгън са много малко и много рядко, но не е истина популярното схващане, че той се чувства неудобно, когато трябва да говори на публични места. Веднъж той присъства на вечеря, където е поканен да изнесе реч пред публика. Въоръжен лист хартия, остава впечатление, че е нервен и колеблив, но той изнася дълга реч с поразителна интелигентност, чувство за хумор и искреност. Както тръгва към масата си е изпратен с бурни аплодисменти. Джо вдига наздравица с блясък в очите и нахална усмивка!

5. Танцуващия Джо Фейгън на масата в Букурещ

За него не бе нищо специално печеленето на полуфинал с Ливърпул, но това бяха изключителни обстоятелства. През 1984 година на полуфинала за Купата на Европейските Шампиони, Мърсисайдци преодоляват плашещия по онова време Динамо Букурещ. Играчите на Ливърпул крещят, викат и танцуват в чест на победата, когато Джо влиза в съблекалнята и се чува неговия глас, който също е рядкост, „Всички просто млъквайте и сядайте!“ Играчите се споглеждат един други в съблекалнята замълчават. Той ги поглежда един по един, скача на най-близката маса и изкрещява: „Вие сте шибани красавци!“ Всички избухват в смях и партито продължава. Той рядко прави подобно емоционално шоу, но това е доказателство, че победата в Букурещ е означавала много за него.

6. Подбудителството за битки на Джо Фейгън

В очите на Джо Фейгън няма такова нещо като безсмислен мач, той винаги е показвал неутолима воля за победа. Някои играчи на Ливърпул се опитват да не влагат достатъчно усилия в тренировките, но това мислене бе чужда на Джо Фейгън. Той с блясък в очите вика при себе си до тъчлинията Томи Смит и му заповядва да влизат в битките и да играят. Смит не разбира и пита Джо втори път, но получава същите инструкции на по-висок глас. Това съобщение предизвиква и другите играчи да спрат с глупостите и да влязат в играта по-твърдо. Кръвта на играчите на Ливърпул кипва и те заиграват както трябва, след напомнянето на Джо, какви са техните задължения. Всеки който облече свещената фланелка с Ливърбърда до сърцето си, трябва да дава всичко от себе си.

7. Джо Фейгън ходи пеша на работа

Можете ли да си представите сега мениджър от Висшата лига да ходи пеша на работа всеки ден? Това е сценарий, който едва ли можем да си представим в модерната епоха на футбола, но Джо прави точно това всеки ден. Той живее близко да „Анфийлд“ от деня, в който той се присъедининява към клуба през 1958 г. до деня на смъртта си през 2001 г. Всички местни могат да потвърдят това, както и че е бил учтив човек и винаги ги е поздравявал. Но това е Джо Фейгън, легендарен мениджър на най-успешният клуб в Европа по онова време.

8. Срещата на Джо Фейгън с Елтън Джон

След победата на “Анфийлд” над Уотфорд с 3:1 през 1982 година Джо Фейгън кани в знак на гостоприемство поп-звездата и собственик Елтън Джон в свещеният “Bootroom”, въпреки културният сблъсък и няколко по-големи несъответствия с него. Джо посреща собственикът на Уотфорд Елтън Джон с думите: „Хей, момче, би ли дошъл да пием по питие?“ – „Ние имаме розов джин“. Плясва го по главата и повтаря на гледащия го с ужас Елтън, повтаря: „Розов джин, момче? Ако предпочиташ, имаме и кафява бира “Гинес” или “Скоч”, които също са много готини!”

9. Честването на титлата на Ливърпул

Нулевото равенство, като гост на Нотс Каунти през май 1984 г. е достатъчно Ливърпул да спечели титлата. Босът известен с високите си стандарти решил да отпразнува този изключително важен момент в типично негов си стил като напуска Мелууд. Докато повечето други мениджъри в това положение биха се наливали с шампанското, наслаждавайки се на хвалбите по медиите или давайки интервюта Джо се прибира в къщи, сяда на любимия си фотьойл и отпива големи глътки от уискито си да късно през нощта.

10. Джо Фейгън води на плаж играчите си преди финала в Рим

Пиенето на бира, докато мързелуваш на плажа и препичането на слънце едва ли влиза в учебниците за подготовка на най-големите клубове по футбол в света, но точно това се случва в Ливърпул преди финала за Купата на Европейските Шампиони през 1984 година. И играчите се отплатиха на Джо Фейгън, като го спечелиха. Група Италиански журналисти са изпратени в Израел за инструкции в какво форма се намира Ливърпул преди финала. Те докладват в Италия за „непрофесионалния подход на Джо Фейгън и това, че позволява на играчите си волности“, но това в крайна сметка дава резултат и довежда до Европейски триумф.