Вчера в предаването се обади едно момче и каза, че Рафа Бенитес има нужда от спокойствие, за да постигне целите си. Сигурно е така, а и това е теза, която има сериозна подкрепа в средите около Анфилд.

Но през целия разговор аз си мислех, че е дошло времето да кажа какво мисля за човекът, който трябва да изведе Ливърпул отново до онези висоти, с които клубът е свикнал.

И понеже имена е безкрайно трудно да бъдат казани, а и няма смисъл при положение, че на съответния пост си има човек, аз ще се обърна към историята. Защото трябва да се знае как е създаван този Ливърпул, с каква философия е правена магията около него и на какво всъщност се дължат успехите.

Защото личното ми убеждение е, че няма нужда се откриват нови начини за постигането им. Просто трябва добре да се прочетат старите и да се приложат адекватно. И така се върнах до Ливърпул на Шенкли

На днешния ден, 1 декември 1959 година, точно преди 50 години един човек премина през коридорите на „Анфилд“ и промени Ливърпул. Казва се Бил Шенкли. Самият той прекрасен играч, чиято кариера е прекъсната ужасно от Втората световна война, 50 години след Бил Шенкли всъщност превръща „червените“ от клуб във втора дивизия до най-великият състав в играта през 70-те и 80-те.

Знам много добре, че той не е бил мениджър през цялото време, но е Първият от Онези Четирима (странно как се сеща човек за четиримата бащи, мисля беше в американската история) за Ливърпул и съответно дава на отбора каквото му е необходимо за да бъде това, в което се превърна.

Началото

Много пъти съм твърдял, че съм фаталист. Вярвам, че историята винаги се повтаря и от нея човек може да извлече най-важното. И понеже Ливърпул все още ми се струва в криза бих се върнал към онези години, за да се опитам да дам нещо различно като гледна точка на проблемите. Замисляли ли сте се какво е точно положението в Англия по отношение на спечелените отличия през 1959 година. Ето малко събрана информация:

- Арсенал има 7 титли в историята си по това време, а Евертън е 5 пъти шампион на Англия, но за последен път това се е случило преди Войната. Няма друг клуб с повече шампионски титли по онова време

- Година по-рано е станала мюнхенската катастрофа и Манчестър Ю започва създаването на следващия си голям отбор. „Червените дяволи“ също имат 5 титли по онова време.

- все още през ХХ век няма отбор, който да е печелили дубъл

- в две поредни години с титлата се окичва Уулвърхямптън Уондърърс

Бил Шенкли е бил мениджър на Карлайл, Гримзби, Уоркинг за един сезон, Хъдърсфилд от 1956 до 1959, като тимът стои в средата на Втора дивизия по онова време. На практика Шенкли не е бил някакво голямо име в треньорската професия, когато влиза на Анфилд. По-скоро е имал редовно проблеми с борда на директорите на всеки клуб, в който е работел, защото е изисквал максимална подкрепа.

Любопитна подробност е, че през 1951 година е бил на интервю за работа в Ливърпул, но тогава  е предпочетен Дон Уелш, който обаче не постига нищо с отбора, като дори с него изпада от Първа дивизия. Причината за отказа на борда от Шенкли тогава е било личното му изискване сам да определя състава си и футболистите, които ще взима.

По онова време това е било приоритет на шефовете. Дребен, но за мен важен детайл е, че въпросният мениджър Дон Уелш е задържан още две години след изпадането от Първа дивизия начело на тима преди да дойде раздялата и на неговото място да застане Фил Тейлър, който обаче не успява да вкара отбора в елита. Какво ли щеше да стане, ако Шенкли бе поел клуба още тогава – през 1951.

Boot Room

И така идва Бил Шенкли. Трябва да кажем, че с 4 титли по онова време не е било нормално „червените да не са в Първа дивизия. В крайното класиране на сезон 1958-1959 Ливърпул завършва на трето място, но през декември 1959 година тимът е на 10-то място в класирането. В края на първия му сезон (непълен, защото той води тима от декември) Шенкли вижда отбора си на трето място, което не е достатъчно, за да бъдат в Първа дивизия.

Шотландецът (защото Бил е точно такъв) харесва страшно много като футболист и човек един от бившите играчи на клуба Боб Пейсли, който е в треньорския щаб, когато Бил поема отбора. Пейсли е бил физиотерапевт след като се е отказал от играта и е бил известен с това, че е познавал контузиите на играчите само като види какво се е случило на терена. Рядко е грешал в това.

През 1959 става част от екипа на Шенкли, а в него е и Джо Фаган. Познати имена, нали!  След идването си Шенкли казва следното на всички хора от щаба си: „Хора, вашата работа е сигурна! Всички мениджъри имат навика да водят свои хора. Но не и аз. Имам своя система и тя ще проработи с вас!“ Така той дава доверието си на хората, които вече са били в този клуб. На пръв поглед може би изглежда, че Шенкли е основател на традициите, но всъщност той просто ги продължава.

Само да се отклоня още веднъж от темата. Шенкли създава на Анфилд така наречената Boot Room, в която треньорите се събират, пият чай (не е ясно дали е само чай, но поне няма официална информация за нещо различно или поне аз не съм срещал) и са дискутирали как трябва да се надиграе следващия съперник.

Нищо чудно, че Пейсли и Фаган после лесно са продължили работата на Шенкли, нали! Традицията на тази Буут Руум е продължена чак до Далглиш. Това по принцип е бил Ливърпулския начин (или Liverpool way) на трениране и развитие на младите треньори. Улие спира това, но след назначаването на Сами Лий като асистент тя отново е започнала да функционира, макар и по различен начин.

Успехите

Естествено най-важното са успехите. И поради това се връщам пак на Шенкли. Може би също е случайно, но той е бил миньор за цели две години. Самият Шенкли казва, че е осъзнавал, че футболът е далеч по-добра работа от миньорската професия и това го е водило напред в живота.

Има и много други на пръв поглед дребни неща, които обаче оформят философията на Шенкли и респективно на Ливърпул от този момент. Нямам време да се връщам на всяко от тях, но ще спомена тези, които са ми направили впечатление.

- Тренировките. Футболистите трябва да бъдат тренирани да са футболисти. Не лекоатлети или нещо друго. Те трябва да са тренирани, за да са футболисти. Това са негови думи, не мои.

- Шотландското. Аз съм шотландец, казвал Шенкли. И смятам,че хората в Ливърпул са със същите качества като нас. Исках и отборът да е олицетворение на характера на хората в него – те имат живот (life e конкретната дума, която той използва), имат чувство за хумор, дори са арогантни, ако искате, наперени (cocky), горди. И такъв искам да е отборът.  Широко известни са думите му, че играчите са превилегировани да играят за хората в града.

- Страстта в играта и осанката на лидера. Всеки, които е прекарал няколко минути заедно с него е усещал увереността в успехите и страстта на този човек. Това за мен поне е най-ценното, което съм научил от всичко прочетено. И съм съгласен, че страстта в играта, страстта на „Анфилд“ е най-силното оръжие на този клуб. Тя трябва да бъде събудена. Ставали сме свидетели на много двубои, когато „червените“ губят, публиката тръгва заедно с отбора си и изравнява или дори ги води към победи.

Първият капитан на Ливърпул, който вдига ФА Къп Рон Йеитс заявява, че когато са го купували, тимът е бил във Втора дивизия. И той казва на Шенкли, че малко се притеснява от този факт, но мениджърът му отвръща уверено, че с него отборът ще влезе в елита. И става точно така.

Шенкли е успявал да докаже думите си и да достави своето послание към играчите си по убедителен начин. И постепенно всички му вярват. Затова и Ливърпул никога няма да бъде изоставен. Защото на Анфилд Шенкли е накарал хората да вярват на думите му.

- Трансферите. Съставът, който печели купата на ФА за първи път в историята на клуба през 1965 година, струва малко над 100 хиляди паунда общо като трансферна сума. Но истината е, че той е вярвал в тях, когато ги е взимал. Нито веднъж не е пробвал някого и да го е продал след година. По неговите думи той е гледал Емлин Хюз само веднъж преди да реши, че го иска. После е трябвало да го преследва две години. Това е инстинкт, а сигурно през тези две години е имало и други кандидати за поста на Хюз. Но Шенкли е търсил подходящия човек, а не просто някой човек.

Общо преди първата титла, което е 5 години време, Шенкли е купил 10 човека .Ако греша, то това е заради въпросния сайт, на който имам доверие. Нека ви кажа имената им по години.

1960 – Гордън Милн , има 287 мача за 7 години; Кевин Люис (81 мача за 3 години); Сами РийдАлф Ароусмит – играе 8 година, но има твърде малко мачове – 55, но пък е вкарал 24 гола. – за него не намерих мачове като постижение. Интересното е, че той е първата покупка на Шенкли като мениджър, но е включен като един от 10-те разочарования на Анфилд изобщо.

1961 – Йън Сейнт Джон (Мадъруел), 425 мача със 118 гола за 10 години; Рон Йеитс – това е капитанът на Ливърпул, когато за първи път вдигат ФА Къп, има 358 мача за 10 години

1962 – Уили Стевенсън (може и да бъркам точното произношение), има 241 мача за 5 години; Джим Фърнъл (вратар, който играе само един сезон в Ливърпул, след 8 години в Бърнли, а след това играе още 5 в Арсенал.

1963 – Питър Томпсън (Престън Норт Енд), 322 мача за 9 години;

1964 – Фил Чиснъл (купен е през април преди да е спечелена титлата от Манчестър Ю за 25 хиляди паунда). Има 6 мача за три години.

Останалите до 1964 са били Trainee  или Apprentice, на които ще си позволя да не обръщам внимание, въпреки че може би греша. За мен така се прави отбор – купуваш човек, който вярваш, че ще ти свърши работа и държиш на него. Защото така показваш, че държиш на себе си.

Не съм убеден в това, което сега ще кажа, защото днес не го намерих, но мисля, че Браян Клъф веднъж каза, че ако един президент уволни треньора, значи проблемът е в специалиста и трябва сам да си тръгне с него. Така бих изразил и своето убеждение за това как се създава даден тим. Когато купуваш играч, а го продаваш след година, значи проблемът е в теб.

- Психическата подготовка. Известен е и случая с Андерлехт, който е един от съперниците на Ливърпул в Европейските турнири през сезон 1964-1965. Преди мача шенкли казва, че този тим е толкова слаб, че няма да затрудни изобщо отбора. След двубоя, спечелен между другото с 4:0, пак Шенкли заявяа на отбора си „Момчета, току що победихте един от най-силните състави в Европа. Освен това Шенкли твърди, че Ливърпул играе по-силно, когато е изцяло в червено.

Защо обаче разказвам всичко това?

Убеден съм в себе си, че всеки привърженик си има своя идея как трябва да изглежда Ливърпул. И ние, които не сме от феновете на Ливърпул, в някаква степен сме странични за това семейство, което Шенкли е проектирал преди години. Така че можем да изказваме мнение, но в крайна сметка там на Анфилд ще решат как да върнат трофеите отново.

Но определено на клуба му е необходима визия, която да отговаря на природата на отбора, на характера на този клуб. Защото съм убеден, че успехите ще дойдат, когато великият клуб се завърне към ценностите, които самият Шенкли извади от дълбините на „Анфилд„, разви и проектира в бъдещето. В момента чуваме от всички страни, че няма пари. Но нима това е всичко, което движи Ливърпул. Да, титлата може да се купи, Челси го направи, сигурно скоро и Манчестър Сити ще го постигне рано или късно.  Но това не е Ливърпул. Да, собствениците не са достойни, това е факт, който никой не може да отрече.

Но ако от тях се иска да дадат едни 400 милиона паунда, това ли е всъщност философията за Ливърпул? Е, на мен не ми се вярва. Вярно е, че в днешно време трябват пари и то доста. Но е вярно също, че понякога е далеч по-добре да взимаш само човек, който смяташ за достатъчно добър, за да играе в отбора ти. Тогава и харчовете ще са по-малко, а кой знае може би и възможностите на собствениците ще са достатъчни за Ливърпул. Кигън е купен за сигурно 30-40 хиляди паунда във втория голям отбор на Шенкли.

В заключение ще кажа, че написах тези редове, з ада си спомни всеки привърженик на Ливърпул за това как е започнало всичко. Не претендирам да съм изчерпателен. То за Шенкли е трудно по принцип, защото има да се кажат поне още 100 неща. За себе си исках да изясня какъв тип човек си представям да е начело на този клуб. И защо всъщност не харесвам Бенитес. За мен той е много далеч от философията на този клуб и на това, което Шенкли е заложил преди години.

Съзнавам, че ще има хора, които няма да се съгласят с мен. И на тях им казвам, че приемам мнението им. Много бих се радвал да ме убедят, че точно Рафа е този човек, който ще следва ливърпулския начин на постигане на успехи. Или пък да ме убедят, че вече е необходимо нещо различно като философия и шенкли всъщност не би следвало да е добър пример за това. Или пък, че аз бъркам някъде при прочита си на историята на този човек и клуба.

Защото сигурно всеки си има собствена визия за любимия си отбор. Желая с цялото си сърце успех на Ливърпул, както и на всеки клуб на Острова. Но твърдо вярвам, че за да постигаш успехи трябва да бъдеш максимално близо до себе си. Ако аз греша и всъщност Бенитес е изразител на философията на Ливърпул, то моля това да се отдаде на факта, че не съм фен на отбора, а просто почитател на философията на Шенкли!